Уикипедия

Медуза (митология)

Вижте пояснителната страница за други значения на Медуза.

Медуза (на гръцки: Μέδουσα, по-точно Медуса – „страж, защитничка, повелителка“) е най-известната от сестрите горгони, трите дъщери на морските чудовища Форкис и Кето. Те били чудовища с женско лице и змии вместо коси.[1] Имали способността да вкаменяват с поглед. Считало се, че Медуза е най-страшната и единствена смъртна от горгоните.

Медуза
Изображение на Медуза, между 50 г. пр.Хр. и 20 г. сл.Хр.
Изображение на Медуза, между 50 г. пр.Хр. и 20 г. сл.Хр.
Характеристики
Описаниемитично създание в древногръцката митология
РодителиФоркис
Кето
ДецаХризаор
Пегас
Медуза в Общомедия

Убита е от Персей, а от кръвта ѝ се родил крилатият Пегас.

ПроизходРедактиране

Медуза била най-малката дъщеря на Форкис и Кето.[2] Единствената смъртна сред горгоните.

Според легендите тя била девойка с красиви коси и искала да се състезава с богинята Атина по красота. Била изнасилена от Посейдон в храма на Атина и богинята превърнала косите ѝ в хидри.[3] Посейдон я съблазнил, превръщайки се в птица.[4]

ЛегендаРедактиране

 
„Персей“ с главата на горгона; статуя на Бенвенуто Челини

Когато Персей получил задачата да намери горгоните, Зевс пратил при него своя вестител Хермес да му обясни, че от трите горгони само едната е смъртна, но затова е надарена със страшна сила. Никой смъртен още не е оцелял, след като се е бил с горгона, защото те вкаменявали всеки, дръзнал да ги погледне. Къде точно живеели, Хермес не знаел. По съвет на боговете Персей се отправил на Запад, за да намери граите – сестрите на горгоните (също дъщери на Форкис и Кето). Трите граи имали общо едно око и един зъб. Персей им взел окото с изненада и ги заплашил, че ако не му кажат къде може да намери горгоните, няма да им го върне. Пред тази заплаха те му казали, че живеят на остров и му показали посоката. Островът обаче бил далеч и дори силните мишци на Персей не били достатъчни, за да се добере дотам с лодка. Видели го нереидите – морските нимфи. Съжалили го и решили да му помогнат. Подарили му шлем, който да го направи невидим, крилати сандали и чанта, приемаща формата на това, което се сложи в нея. Обул Персей крилатите сандали, сложил шлема-невидимка и мигом достигнал острова. Там, гледайки отраженията им в щита си, за да не го превърнат в камък, той видял спящите горгони, но не знаел коя е Медуза. Напразно се реел във въздуха, чудейки се какво да прави. Видели терзанията му боговете и скоро се чул гласът на Хермес, който му подсказвал към коя от горгоните да се насочи. Персей се стрелнал бързо към нея; отрязъл ѝ главата и я сложил в торбата, която мигом приела формата ѝ.

Тъй като по времето на смъртта ѝ Медуза била бременна от Посейдон, от обезглавеното ѝ тяло с кръвта излезли и нейните деца от Посейдон – великана Хризаор (бащата на Герион) и ослепително белият крилат кон Пегас. От капките кръв, попаднали в пясъците на Либия, се появили отровни змии и унищожили всичко живо (по Лукан, това били т.нар. Ливийски змии:[5] аспид, амфисбена, амодит и василиск). Местна легенда гласи, че от кръвта, която се проляла в океана, се появили коралите.

Самата Атина – богинята на мъдростта – украсила щита си с главата на Медуза. Когато богът-лечител Асклепий натрупал достатъчно опит, Атина му дала от кръвта на Медуза. Кръвта от лявата част на Медуза носела смърт, а тази от дясната ѝ страна Асклепий използвал за лекарство.

Според други версии, Медуза била родена от Гея и убита от Атина по време на гигантомахията.[6] Съгласно Евгемер е убита от Атина.[7] В подражание на жал по Горгона, Атина изобретила двойния авлос.[8]

Главата на МедузаРедактиране

 
Древноримска мозайка с изображение на горгонейон при входа на дом. Национален археологически музей, Мадрид

Според легендите, дори отрязана, главата на горгоната запазила способността си да превръща хората в камъни. От това ѝ качество се възползвал Персей в боя с Кето – драконоподобно чудовище и майка на горгоните, която била изпратена от Посейдон да опустоши Етиопия. Като показал лика на Медуза на Кето, Персей я превърнал в камък и спасил Андромеда, царската дъщеря, която била предложена като жертва на Кето. Преди това превърнал в камък и титана Атлас, който поддържал небесния свод недалеч от острова на горгоните и той се превърнал в Атласките планини, които се намират в съвременното Мароко.

По-късно по същия начин Персей превърнал в камъни и цар Полидект и неговите слуги, които преследвали неговата майка Даная. В крайна сметка главата на Медуза била поставена на егидата на Атина („на гърдите на Атина“).[9] В изкуството е прието тази глава да се изобразява като апотропея на доспехите на гърба на богинята или под ключиците на нейните гърди.

Според Павзаний нейната глава лежи в хълм около площада на Аргос.[10] Циклопите изработили главата на Медуза от мрамор и я поставили в храма на Кефис в Аргос.[11]

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Аполодор, Митологическа библиотека II 3, 2; 4, 2 – 3; 5, 12; III 10, 3
  2. ↑ Хигин, „Митове“ 151
  3. ↑ Овидий, „Метаморфози“ IV 794 – 801
  4. ↑ Овидий, „Метаморфози“ VI 120
  5. ↑ Лукан. Фарсалия IX 700 – 733
  6. ↑ Еврипид. Йон 989 – 991
  7. ↑ Хигин, Астрономия II 12, 2
  8. ↑ Нон, Деяния на Дионис XXIV 36
  9. ↑ Павзаний, Описание на Елада I 24, 7
  10. ↑ Павсаний. Описание на Елада II 21, 5
  11. ↑ Павзаний, Описание на Елада II 20, 6
 
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Медуза (митология)

ИзследванияРедактиране

  • Stephen R. Wilk. Medusa: Solving the Mystery of the Gorgon (Oxford, OUP, 2008).
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Медуза_(митология)&oldid=11595978“.