Уикипедия

Караваджисти

Караваджистите са стилистически последователи на италианския художник от 16 век Микеланджело да Караваджо. Неговото влияние върху новия бароков стил, от който ще се появи Маниеризмът, е изключително. Караваджо никога не създава свое собствено студио, както правят повечето художници, и поради тази причина няма собствена школа, която да разпространява техниките му. Освен това той не излага философския си подход към изкуството, а за психологическия му реализъм се съди от оцелелите му творби. Но влиянието му може да се види пряко или непряко в творбите на Рубенс, Хосе де Рибера, Джовани Лоренцо Бернини и Рембранд. Въпреки че е изключително популярен приживе, Караваджо е забравен почти веднага след смъртта си. Много от картините му са приписвани на негови последователи, като например „Залавянето на Христос“, която е считана за творба на Герит ван Хонтхорст до 1990 г.[1] Едва през 20 век неговото значение за развитието на западното изкуство е преоткрито. През 20-те години на 20 век Роберто Лонги още веднъж го поставя в европейската традиция: „Рибера, Вермеер, Ла Тур и Рембранд никога не биха съществували без него. А изкуството на Дьолакроа, Курбе и Мане би било напълно различно.“[2] Влиятелният специалист по история на изкуствата Бернард Беренсън казва: „С изключение на Микеланджело нито един друг италиански художник не е оказал толкова голямо влияние“.[3]

Марс изобличава Купидон от Бартоломео Манфреди (1582 – 1622), Чикагски художествен институт

Италия

редактиране

Рим

редактиране

Във върха на популярността си в Рим през 1590-те г. и началото на 17 век новият драматичен стил на Караваджо повлиява на много от връстниците му. Сред първите караваджисти са Марио Минити, Джовани Бальоне (макар че караваджисткият му период е кратък), Леонело Спада и Орацио Джентилески. Част от следващото поколение караваджисти са Карло Сарачени, Бартоломео Манфреди и Орацио Борджани. Джентилески, въпреки че е значително по-възрастен, е единственият от изброените, който живее след 1620 г. и приключва живота си като придворен художник на Чарлз I. Неговата дъщеря Артемизия Джентилески също е близка до Караваджо и е една от най-надарените от членове на движението. Въпреки това в Рим и Италия триумфира не Караваджо, а Анибале Карачи, смесвайки елементи от Зрелия ренесанс и Ломбардския реализъм.

Неапол

редактиране

През май 1606 g., след убийството на Ранучо Томацони, Караваджо бяга в Неапол заради грозящата го смъртна присъда. Докато е там той завършва поръчки от няколко големи поръчки, от които две са на големи картини – „Богородица с броеницата“ и „Седемте милосърдни дела“.[4] Неговите картини силно повлияват на местните творци и краткият му престой в Неапол заражда влиятелна школа неаполитански караваджисти, сред които Батистело Карачоло, Бернардо Кавалино, Карло Селито и Масимо Станционе. Караваджисткото движение в Неапол приключва с ужасен бум на чума през 1656 г., но след време Неапол става владение на Испания, a влиянието на Караваджизма вече се е разпростряло.

Нидерландия

редактиране

Нидерландският институт по история на изкуствата съставя списък на 128 художници, определени като караваджисти.

Утрехт

редактиране

През 10-те години на 17 век католическите художници от Нидерландия като Хендрик Тербрюген, Герит ван Хонтхорст, Андрис Бот и Дирк ван Бабюрен пътуват до Рим като студенти и са силно повлияни от късните творби на Караваджо. По същото време в Рим е и Адам Елсхаймер, който вероятно също оказва значително влияние върху младите творци. При завръщането си в Утрехт тази група, известна като „Утрехтски караваджисти“, преживява кратък но влиятелен разцвет през 1620-те г. Те рисуват митологични и религиозни исторически теми, както и жанрови сцени като картоиграчи и циганки, които самият Караваджо изоставя в късните си години.

Утрехт е най-католическият град в Съединените провинции. Населението му е около 40% католици в средата на 17 век и процентът е дори по-висок сред елитните групи, които включват много селски благородници и благородници с градски къщи там.[5] Преди това е основният център на северната маниеристка живопис в Холандия след Харлем. Абрахам Блумарт, който е водеща фигура в това движение и е учител на Геерт ван Хонтхорст и на други художници, е възприемчив към влиянието на своите ученици. Той сменя стила си много пъти преди смъртта си през 1651 г. Художникът Матиас Стом често се свързва с Утрехтския караваджизъм. Няма доказателства, че прекарва известно време в Утрехт или учи при някой от членовете на движението. Дори не е ясно дали той е по-скоро холандец отколкото фламандец. Стилът му обикновено се счита за близък до този на ван Хонтхорст.

Краткият разцвет на караваджизма в Утрехт завършва около 1630 г. По това време големи художници или са починали, както в случая с Бабюрен и Тербрюген, или са променили стила, като преминаването на ван Хонтхорст към портретни и исторически сцени под влиянието на фламандските тенденции, свързани с Петер Паул Рубенс и неговите последователи. Те оставят наследство чрез влиянието си върху използването на светлосянката от Рембранд и „нишовите картини“ на Герит Доу (жанр, разработен от ван Хонтхорст).

Заедно с други караваджисти от Италия и Вурден Утрехските караваджисти подготвят сцената за следващите вдъхновени от караваджисткия маниер художници като Жорж дьо Ла Тур и Ян Янсенс. Те може и да са повлияли и на фламандските караваджисти като Теодор Ромбоутс, Герард Зегерс, Ян Косиерс, Адам де Костер и Ян Янсенс, повечето от които прекарват известно време в Италия, където са повлияни от първа ръка от същите художници, повлияли на Утрехтските караваджисти.[6]

Утрехтските караваджисти рисуват предимно исторически картини и жанрови сцени. Те скъсват с доминиращия северен маниеризъм, който преди това е в полза на Холандската република, предпочитайки завишен реализъм, заимстван от Караваджо. Техните творби се характеризират с пряко и реалистично представяне на фигурите в мощни композиции. Те предпочитат използването на светлинни ефекти, които повишават драматичното въздействие на техните композиции, изпълнени с малък брой фигури, които са изобразени в близък план. Светците в техните библейски композиции са изобразени като обикновени хора.[7]

  •  
    Дирк ван Бабюрен, Христос с короната от тръни (1623), Музей на Манастира на Св. Катерина (Утрехт)
  •  
    Ян ван Билджерт, Концертът (1635 – 1640), частна колекция
  •  
    Герард ван Хотхорст, Весела компания (1623), Градски музей на новия замък Шлайсхайм
  •  
    Матиас Стом, Свети Йероним (1-ва пол. на 17 век), Худ. музей на Нант
  •  
    Дирк ван Бабюрен, Прометей, окован от Вулкан (1623), Държавен музей (Амстердам)
  •  
    Матиас Стом, Поклонението на пастирите (ок. 1635 – 40), Худ. музей на Северна Каролина (Роли, Северна Каролина)

Фландрия

редактиране

По време на пътуването си до Италия през 1600 г. Петер Паул Рубенс също е повлиян от високо натуралистичните картини на Караваджо. Той прави копие на „Полагането в гроба“, препоръчва на патрона си Херцогът на Мантуа да купи „Смъртта на Богородица“ (Лувър)[8] и спомага за придобиването на „Богородица с броеницата“ (Музей на историята на изкуствата във Виена) за доминиканската църква в Антверпен. В творбите на други фламандски художници от началото 17 век също проличава влиянието на творбите на Караваджо, най-вече в картините на Адам де Косте, Теодор Ромбоутс и Герард Зегерс.

  •  
    Адам де Косте, Картоиграчи (1620-те), частна колекция „Лоурънс Стайград“ (Ню Йорк)
  •  
    Теодор Ромбоутс, Свирач на лютня (ок. 1620), Худ. музей на Филаделфия (Филаделфия)
  •  
    Петер Паул Рубенс, Свалянето от кръста (ок. 1612 - 1614), Катедрала „Св. Богородица“ (Антверпен)
  •  
    Герард Зегерс, Светото семейство (17 век), частна колекция

Франция

редактиране

Един от първите френски художници, който работи в Рим по времето на Караваджо, е Жан Льо Клерк, който учи при Карло Сарачени в началото на 17 век. Симон Вуе прекарва значително време в Италия в периода 1613 – 1627 г. Негови патрони са Барберините, Касиано дал Поцо, Паоло Джордано Орсини и Винченцо Джустиниани.[9] Той посещава и други части на Италия като Венеция, Болоня (където семейство Карачи има собствена академия), Генуа (където в периода 1620 – 1622 г. работи за принцеса Дория) и Неапол. Той възприема много добре това, което вижда и го дестилира в картините си: драматичното осветяване при Караваджо; италианския маниеризъм, цветовете на Паоло Веронезе и квадратурата или съкратената перспектива; както и творчеството на Анибале Карачи, Гуерчино, Джовани Ланфранко и Гуидо Рени. Успехът на Вое в Рим води до избирането му за ректор на Академията „Свети Лука“ през 1624 г. Въпреки успеха си в Рим, през 1627 г. той се завръща във Франция. Новият му стил е отявлено италиански, с което той внася италианския бароков стил във Франция. Друг френски художник, влюбен в новия стил, е Валантен дьо Булон, който живее в Рим до 1620 г. и учи при Вое и по-късно при Никола Турние.

Смята се, че Жорж дьо Ла Тур пътува или до Италия, или до Нидерландия в началото на кариерата си. Неговите картини отразяват влиянието на Караваджо, но това вероятно става чрез нидерландските караваджисти. Ла Тур често е сравняван с Хендрик Тербрюген.[10]

Испания

редактиране

Франсиско Рибалта става един от първите последователи в Испания на тенебристкия стил. Не е ясно дали той е посетил Рим или Неапол, където стилът на Караваджо има много почитатели, въпреки че поради връзката си с Неапол Испания вероятно вече е била изложена на влиянието на караваджистите в началото на 17 век. Неговият син Хуан Рибалта, Винсенте Кастело и Хосе де Рибера са негови ученици, въпреки че е напълно възможно Рибера да е възприел тенебризма по времето, в което е живял в Италия. Стилът става много популярен в Истания и оказва изключително влияние върху барока или Златния век на испанските художници, особено на Франсиско де Сурбаран, Диего Веласкес и Бартоломе Естебан Мурильо. Дори испанският бодегон[11] често е рисуван в подобен рязък и суров стил. Орацио Борджани подписва петиция за създаване на италианска академия по живопис в Испания и прави серия от девет картини за Манастира на Портацели (Convento de Portacoeli) във Валядолид. Джовани Батиста Крешенци е италиански художник и архитект от ранния бароков период, активен в Рим и Испания, където спомага за украсяването на Пантеона на испанските крале „Ескориал“. Той става известен като художник по време на управлението на папа Павел V, но до 1617 г. се премества в Мадрид, а от 1620 г. нататък е активен в Ел Ескориал. Филип III Испански го удостоява с титлата „Маркиз на ла Тор, рицар на Сантяго“. Неговият ученик Бартоломео Кавароци работи в Испания.

  •  
    Франсиско Рибалта, Исус и кръста (ок. 1612), Худ. музей на Валенсия
  •  
    Хосе Рибера, Четящият свети Йероним (ок. 1630), Музей „Ингрес“ (Монтобан)
  •  
    Диего Веласкес, Стара жена пържи яйца (Старата готвачка) (1618), Национална галерия на Шотландия (Единбург)
  •  
    Франсиско де Сурбаран, Свети Франциск се моли (1639), Национална галерия (Лондон)

Източници и бележки

редактиране
  1. ↑ Harr, Jonathan (2005). The Lost Painting: The Quest for a Caravaggio Masterpiece. Random House
  2. ↑ Roberto Longhi, quoted in Lambert, op. cit., p.15
  3. ↑ Bernard Berenson, in Lambert, op. cit., p.8
  4. ↑ Catherine Puglisi (1998). Caravaggio. Phaidon. ISBN 0-7148-3966-.
  5. ↑ Wayne Franits, Dutch Seventeenth-Century Genre Painting, p.65, Yale UP, 2004
  6. ↑ Gregori, Mina, Luigi Salerno, and Richard E. Spear, The Age of Caravaggio, Metropolitan Museum of Art, 1985
  7. ↑ Paul Huys Janssen, Utrecht Caravaggisti, at Grove Art Online,
  8. ↑ Belkin (1998): 59.
  9. ↑ Brejon de Lavergnée, Barbara. 'Simon Vouet', Oxford Art Online.
  10. ↑ Anthony Blunt, "Art and Architecture in France, 1500–1700", 1953, Penguin
  11. ↑ В испанското изкуство бодегон (на исп. bodegón ) е картина на натюрморт, изобразяваща предмети от килера като храна, дивеч и напитки, често подредени върху обикновена каменна плоча, както и картина с една или повече фигури, но със значими елементи на натюрморта, обикновено разположени в кухня или механа. Също така се отнася до предмети от ежедневния живот, които могат да бъдат изрисувани с цветя, плодове или други предмети, за да покажат майсторството на художника.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Utrecht Caravaggism и страницата Caravaggisti в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Караваджисти&oldid=12166190“.