Карадере (вилает Лозенград)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Карадере.

Карадере или Кара дере (на турски: Karadere) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

Карадере
Karadere
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 561 m
Население 161 души (2000)
Пощенски код 39000
Телефонен код 0288

ГеографияРедактиране

Селото се намира в Странджа на 20 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели), близо до границата с България.

ИсторияРедактиране

В 19 век Карадере е българско село в Бунархисарска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Карадере (Caradéré) е село със 130 домакинства и 540 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 90 български екзархийски семейства.[2]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Карадере силно пострадва. Всичките 90 къщи са изгорени, а населението е избягало[3].

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Карадере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Карадере се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

ЛичностиРедактиране

Родени в Карадере
  •   Васил Жеков Атанасов (? – 1916), български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[5]
  •   Груди Щ. Грудев (Анастасов, 1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 25 юни 1913 година[6]
  •   Грудю Стирянов (Грую, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[7]
  •   Иван Атанасов (Анастасов, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Дерекьой, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина[8]
  •   Иван Николов, български революционер, член на ВМОРО от 1901 година, член на революционния комитет в Карадере от 1902, войвода на смъртната дружина в Карадере през Илинденско-Преображенското въстание[9]
  •   Илия Стойков (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 серска дружина[10]
  •   Михаил Стоянов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[11]

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 850.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 2
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 187. Може би идентичен с Грудю Стирянов
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 649.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 64.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 118.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 657.
  11. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.