Бунархисар или Бунар хисар (на турски: Pınarhisar, Пънархисар) е град в Източна Тракия, Турция, околийски център във вилает Лозенград (Къркларели).

Бунархисар
Pınarhisar
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 206 m
Население 11 263 души (2008)
Бунархисар в Общомедия

ГеографияРедактиране

Градът се намира в южното подножие на Странджа, на 28 километра югоизточно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и на 31 североизточно от Люлебургас.

ИсторияРедактиране

В 19 век Бунархисар е предимно българско градче, център на кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бунар хисар (Bounar Hissar) има 497 домакинства и 1945 жители българи, 230 мюсюлмани и 210 гърци.[1]

В 1899 година учителят Христо Настев основава в Бунархисар комитет на ВМОРО, в който влизат Костадин Боруджиев и Георги Кехайов.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 500 български екзархийски, 40 български патриаршистки и 100 гръцки семейства.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Бунархисар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] По време на войната в Люлебургаско-Бунархисарската операция българската армия нанася тежко поражение на османските сили.

Българското население на Бунархисар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 150 семейства са настанени в Ахтопол, 100 - в Айтос, 57 - в Лъджакьой, 23 - в Саръ Муса, както и на други места.[5]

ЛичностиРедактиране

Родени в Бунархисар
  •   Аристидис Янопулос (1887 – 1907), гръцки андартски деец
  •   Василка Панайотова Шивачева, с псевдоним Васильото, деятелка на ВМОРО[6][7]
  •   Георги Боруджиев (1880 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Георги Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Димитър Бодуров (1856 – 1929), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО
  •   Димитър Панайотов Димитров (р. 1922) – български генерал-лейтенант, началник на щаба на Ракетните войски и артилерията на българската армия 1959 – 1960, заместник-командващ ПВО и ВВС
  •   Димо Хрисчев, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
  •   Иван Каиков (1874 – 1965), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Костадин Боруджиев, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Мария Атанасова, учителка, деятелка на ВМОРО[9]
  •   Наньо Каика (Казака), деец на ВМОРО, куриер[10][11]
  •   Недялко Колушев (1870 – 1925), български дипломат
  •   Никола Кълпов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[8]
  •   Пейо Сачлията, куриер на ВМОРО[12]
  •   Ральо Стияниоглу, куриер на ВМОРО[13]
  •   Ставри Янев, деец на ВМОРО, участник в Конгреса при Петрова нива,[14] четник на Тодор Шишманов, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[15]
  •   Станчо Попдимитров (1884 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[16]
  •   Тодор Станев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО[17]
  •   Тодор Стоянов Камбуров (1906 - ?), деец на Съюза на тракийските дружества[18]
  •   Тодор Стоянов (1868 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Георги Тенев[15]
  •   Христо Ставрев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО[19]
Починали в Бунархисар
  •   Александър Хадживасилев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[20]
  •   Александър Витанов Иванов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[21]
  •   Беню Иванчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[22]
  •   Богдан Янков Аврамов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[23]
  •   Господин Гочов Славов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война[24]
  •   Иван Тодоров Пиронков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[25]
  •   Киро Киров Димитров, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[26]
  •   Минчо Колев Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[27]
  •   Пантелей Христов Велчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[28]
  •   Петър Петров Тонев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[29]
  •   Ради Тодоров Кръстев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[30]
  •   Христо Костов Раков, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[31]
Свързани с Бунархисар
  •   Мария Атанасова, учителка в Бунархисар, деятелка на ВМОРО[9]

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
  2. Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 309.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  5. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 206-207, 246-247, 252.
  6. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 22.
  7. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 397.
  8. а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  9. а б Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 395.
  10. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 70.
  11. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.
  12. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 413.
  13. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 414.
  14. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 419.
  15. а б Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  16. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 638.
  18. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 192. Посетен на 1 септември 2015.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 634.
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 19
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 6
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 29
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 136
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 122
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 14
  27. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 67
  28. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 23
  29. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 128
  30. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 6
  31. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 41