Каракоч
Каракоч (на турски: Karakoç) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.
| Каракоч Karakoç | |
| — село — | |
  Каракоч  Каракоч | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 262 m |
| Население | 491 души (2000) |
| Пощенски код | 39000 |
| Телефонен код | 0288 |
География редактиране
Селото се намира на 5 километра северозападно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История редактиране
В 19 век Каракоч е българско село в Лозенградска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Каракоч (Caracotch) е село със 70 домакинства и 336 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 70 български екзархийски семейства с 347 души.[2]
В 1908 година следната дописка от Дерекьой е публикувана във вестник „Одрински глас“:
| „ | Нашето положение тук постоянно се влошава. Турските власти непрекъснато ни преследват и затварят. Защо мислите, само затова, че сме българи. От село Каракоч са затваряне 11 души, от Ковчаз затвориха Станко Мечката и освободиха го срещу 10 лири откуп. Ще ограбят и каракоченци, че това ще ги освободят. Турската власт от един месец насам започна една ловитба на всички по-заможни българи из Лозенградско. Разкарва ги до Одрин, ограбва ги и ги освобождава срещу големи откупи.[3] | “ |
На 2 март 1908 година 28 души от Каракоч са арестувани и отведени в Одрин. 25 са освободени, а трима осъдени – Кирчо Иванов на 3 години, Димитър Деянов на 5 години, Ст. Дрожев на 3 години.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 души от Каракоч е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Българското население на Каракоч се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 34 семейства (159 души) се заселват в Бургаска околия.[6]
Личности редактиране
- Родени в Каракоч
Атанас Михайлов Премянов, български комунист, роден на 20 януари 1902 година, член на БКП от 1924 година, в СССР от 1926 година, член на БКП (б) от октомври 1926 година, арестуван в 1937 година, Реабилитиран с постановление на Особения отдел на НКВД на II отделна Червенознаменна армия от 30 декември 1939 година, отново арестуван през Втората световна война, завърнал се в България през 1963 година, починал през 1973 година[7]- Петко Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[8]
- Петър Димов (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[9]
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34-35.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
- ↑ Одрински глас, брой 10, 16 март 1908, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113 и 850.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 309.
- ↑ Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.