Каракоч
Каракоч (на турски: Karakoç) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.
|
Каракоч Karakoç |
|
|---|---|
| — село — | |
  Каракоч  Каракоч |
|
| Страна |
 Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 262 m |
| Население | 491 души (2000) |
| Пощенски код | 39000 |
| Телефонен код | 0288 |
ГеографияРедактиране
Селото се намира на 5 километра северозападно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
ИсторияРедактиране
В 19 век Каракоч е българско село в Лозенградска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Каракоч (Caracotch) е село със 70 домакинства и 336 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 70 български екзархийски семейства с 347 души.[2]
В 1908 година следната дописка от Дерекьой е публикувана във вестник „Одрински глас“:
| „ | Нашето положение тук постоянно се влошава. Турските власти непрекъснато ни преследват и затварят. Защо мислите, само затова, че сме българи. От село Каракоч са затваряне 11 души, от Ковчаз затвориха Станко Мечката и освободиха го срещу 10 лири откуп. Ще ограбят и каракоченци, че това ще ги освободят. Турската власт от един месец насам започна една ловитба на всички по-заможни българи из Лозенградско. Разкарва ги до Одрин, ограбва ги и ги освобождава срещу големи откупи.[3] | “ |
На 2 март 1908 година 28 души от Каракоч са арестувани и отведени в Одрин. 25 са освободени, а трима осъдени – Кирчо Иванов на 3 години, Димитър Деянов на 5 години, Ст. Дрожев на 3 години.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 души от Каракоч е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Българското население на Каракоч се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Карадере
Петко Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[6]- Петър Димов (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско[7]
БележкиРедактиране
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 34-35.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
- ↑ Одрински глас, брой 10, 16 март 1908, стр. 4.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 113 и 850.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 113.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.