Карбуница или Кърбуница (на македонска литературна норма: Карбуница) е село в Северна Македония, в община Кичево.

Карбуница
Карабуница
— село —
41.4644° с. ш. 20.9781° и. д.
Карбуница
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолно Кичево
Надм. височина677 m
Население42 души (2002)
Пощенски код6258
Карбуница в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в Кичевската котловнина.

В XIX век Карбуница е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1862 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Карбуница (Karbounitza) е посочено като село с 37 домакинства със 140 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кърбуница живеят 515 българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Карбуница е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук на 22 юли 1903 година, като при нападението са изгорени 81 къщи и са убити Мицковица Милевска, Мойсовица Милевска, Лазе Антев от Старнец, Велян Новачев от Кладник, докато от селската чета загиват въстаниците Глигор Карбунцки и Харитон Янакиев от Доленци.[5]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Карбуница има 57 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карбуница има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Карбуница:[8]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
77 70 63 24 87 177 192 369

При избухването на Балканската война 1 човек от Карбуница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Карбуница като българско село.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 42 жители македонци.[11]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Личности

редактиране
Родени в Карбуница
  1. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  5. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  8. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
  10. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007 
  12. Спомени на Георги Попхристов