Карл Пач

Карл Пач (на немски: Carl Patsch) е австрийски археолог и историк. Учен със световна известност и автор на много трудове, оценени като високи научни постижения в областта на археологията и историята.

Карл Пач Carl Patsch
австрийски археолог и историк
Роден	14 септември 1865 г. Ичин, Австрийска империя
Починал	21 февруари 1945 г. Виена, Австрия
Националност	Австрия
Учил във	Виенски университет
Научна дейност
Област	Археология, история
Работил в	Виенски университет
Карл Пач в Общомедия

Биография

Роден е на 14 септември 1865 година в Ичин, Австрийска империя. Получава висше образование по класическа филология и археология във Виенския университет. Освен немски говори и почти всички славянски езици.

От млади години се посвещава на археологическото и историческо изучаване на Балканския полуостров.

Карл Пач е ръководител на Босненско-Херцеговинския институт за балкански изследвания в Сараево от 1908 г. до 1918 г. След Първата световна война се премества във Виена, където наследява Константин Иречек като професор по славянска история и археология във Виенския университет.

През 1928 г. става пълноправен член на Виенската академия на науките, а от 1941 г. е чуждестранен член на Българската академия на науките.

На 21 февруари 1945 година е убит във Виена.

Научна дейност

Първите трудове на Карл Пач представят извънредно важни приноси към археологията и епиграфиката на римската провинция Далмация.

В резултат на научните си пътувания в Албания, които Пач предприема, е неговата голяма книга „Das Sandschak Berat in Albanien, Schriften der Balkankommission, Antiquarische Abteilung“, 3 (1904).

Още от 1904 г. той започва да издава редица монографии под названието „Zur Kunde der Balkanhalbinsel“. До 1918 г., когато институтът в Сараево е унищожен, са издадени 27 монографии от разни учени по история, география, етнография, литература и пр. на балканските народи.

След дългогодишните си изследвания в Босна и Херцеговина той написва „Historische Wanderungen im Karst und an der Adria. I. Teil: Die Herzegowina einst und jetzt“, 1922. Тази книга е разделена на 2 части, като в първата част на съчинението си авторът разказва за състоянието на Херцеговина, а във втората дава политическа и културна история на илирийските племена, които са населявали тази област в древността.

Карл Пач изучава и изследва историята на Югоизточна Европа. След 1925 г. започва да обнародва в изданията на Виенската академия на науките редица монографии Beiträge zur Völkerkunde von Südosteuropa, 6 Bände, 1925 – 1937. В тях разглежда историята на старите и по-нови народи, които трайно са населявали югоизточно-европейския полуостров и граничещите с него северни области, или са се явявали там временно и чрез това са причинявали етнически смущения. В своя статия Пач е разгледал основно спорния въпрос за етническата принадлежност на агатирсите.

Съчиненията на Карл Пач са особено важни за историята на Балканския полуостров (Мизия, Тракия, Дакия) в древността, служейки като основа за по-нататъшните изучавания.

Библиография

• Die Volkerschaft der Agathyrsen(Anz der Wien Akad.phil-hist.KI.1925)
• Banater Sarmaten
• Die Völkerbewegung an der unteren Donau in der Zeit von Diokletian bis Heraklius (Sitzungsber. Wien. Akad)
• Die quadisch-jazygische Kriegsgemeinschaft Im Jahre
• Aus 500 Jahren vorrömischer und römischer Geschichte Südosteuropas. I Teil: bis zur Festsetzung der Römer in Transdanuvien
• Der Kampf um den Donauraum unter Domitian und Trajan, Hölder-Pichler-Tempsky, Wien, 1937
• Die einstige Siedlungsdichte des illyrschen Karstes

Източници

• Летопис на Българската академия на науките и изкуствата. XXIV 1940/41.