Отваря главното меню

Карл Хаусхофер (на немски: Karl Haushofer) е германски географ и социолог, основоположник на немската геополитическа школа.

Карл Хаусхофер
Karl Haushofer
германски географ и геополитик

Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Лудвиг Максимилиан университет
Научна дейност
Област география, геополитика
Образование Лудвиг Максимилиан университет
Работил в Лудвиг Максимилиан университет
Видни студенти Рудолф Хес

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Роден е на 27 август 1869 в Мюнхен, провинция Бавария, в семейството на Макс Хаусхофер, професор по икономика и Адел Фраас. Хаусхофер е випускник на Баварската военна академия. През 1896 г. се жени за Марта Майер-Дос (1877 – 1946), чийто баща е евреин, от която има двама сина. От 1903 г. до края на Първата световна война е на военна служба, преподавайки военни науки.

Военна кариераРедактиране

През ноември 1908 година армията го изпраща в Токио, за да проучи японската армия и да бъде съветник на японското военно командване. Той пътува със съпругата си през Индия и Югоизточна Азия и пристига през 1909 г. Хаусхофер е приет от японския император и се запознава с много важни хора от политиката и въоръжените сили. През есента на 1909 г. пътува със съпругата си в продължение на месец, като посещава Корея и Манджурия по повод железопътното строителство. През юли 1910 се завръща в Германия. Скоро след това започва да страда от няколко тежки заболявания и напуска армията за три години. От 1911 до 1913 г. Хаусхофер работи върху докторската си дисертация по философия в Мюнхенския университет, която теза е за Япония, озаглавена „Dai Nihon, Betrachtungen über Groß-Japans Wehrkraft, Weltstellung und Zukunft“ („Размисли за военната мощ на Япония, световна позиция и бъдеще“).

 
Хаусхофер с Рудолф Хес

Хаусхофер е разочарован от загубата на Германия в Първата световна война и през 1919 г. се оттегля от армията с чин генерал-майор. По това време се сприятелява с младия Рудолф Хес, който ще се превърне в неговия научен сътрудник. Хаусхофер влиза в академичните среди с цел възстановяването на Германия. Той смята, че липсата на географски познания и геополитическото невежество на нейното ръководство е една от основните причини за поражението на Германия. Поради английското морско превъзходство, Хаусхофер е на мнение, че Германия трябва да търси съюз с морските държави Италия (Средиземно море) и Япония (Тихи океан), с цел да компенсира слабостта на военноморските си сили за сметка на сухопътните.

Следващи годиниРедактиране

След Първата световна война преподава география в Мюнхенския университет, като от 1933 година е професор. Негов ученик е Рудолф Хес, вторият човек в Националсоциалистическата партия. Хаусхофер участва в преговорите за сключване на Антикоминтерновския пакт. През Втората световна война постепенно се дистанцира от ръководството на Райха, винейки за несполуките Рибентроп. След провала на операция Валкирия, синът на Хаусхофер – Албрехт е екзекутиран, а той със семейството си прекарва края на войната в концлагера Дахау.

В нощта на 10 срещу 11 март 1946 година Хаусхофер и съпругата му се самоубиват. И двамата пият арсен, след което тя се обесва.[1][2]

Геополитически възгледиРедактиране

Хаусхофер е основател на Немския институт по геополитика (1922), както и редактор на излизалото в периода 1924 – 1944 г. списание „Geopolitik“, по-късно преименувано на „Zeitschift für Geopolitik“. Неговите геополитически възгледи се формират под влияние на социалния дарвинизъм и теоретичните постановки на американския империализъм.

Фундамент на геополитическата парадигма на Хаусхофер е понятието на Фридрих Рацел за „жизненото пространство“. Привърженик на автаркията във вътрешната политика, някои изследователи го слагат сред видните теоретици на нацизма, тък като след провала на Бирения пуч снабдява с литература в затвора Хитлер и Хес.

ПриносиРедактиране

Хаусхофер разработва основните теоретични постановки на Евразийската военна и геополитическа доктрина (застъпвана от Александър Дугин), като предлага формирането на геостратегическа ос Берлин-Москва-Токио, като алтернатива на Атлантическата харта на англосаксонския свят. Историческа опора и пример за този си геополитически възглед (според него аксиома за успешна европейска политика) Хаусхофер намира в международните отношения между Великите сили след Кримската война (виж Съюз на тримата императори).

ИзточнициРедактиране

  1. TIME Magazine 25 март 1946
  2. Edmund A. Welsh S.J., The Mystery of Haushofer, LIFE Magazine 16 септември 1946, стр. 107 – 120

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хаусхофер, Карл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.