Тази статия е за племето. За селото в Егейска Македония вижте Църна река (дем Пеония).

Карпи е антично племе, обитаващо земите между реките Сирет и Прут в днешните Западна Молдавия и Североизточна Румъния. Тяхното съществуване е засвидетелствано от средата на II век сл. Хр. до началото на IV век. Приемат се за родствено племе на даките и гетите, част от т.нар. Свободни даки (на латински: Daci liberi), останали незавладени от Римската империя.[1] Според други хипотези може да имат връзка с прото-славяните или източните келти.

Предполагаемо разположение на карпите ок. 125 г.

Исторически извори

редактиране

Споменават се от Клавдий Птолемей („География“ § 3.5.10)[2] през втори век под името Карпиани – (латински Karpátes, гръцки Καρπάτης). Вероятно от карпите произлиза името на планината Карпати[3], но е възможна и обратната теза че римляните обозначават с името Carpiani племето което обитава тези планини[4].

На изток карпите са съседи със степните племена роксолани и сармати, на север – с бастарните и костобоките, на югозапад – с римска Дакия, на югоизток – с певкините край делтата на Дунав. Отношенията на карпите с Римската империя често са враждебни и през 3-4 век те правят набези в Дакия и Панония, нахлувайки съвместно с готи, сармати и други[5]. Император Филип Арабина води кампания срещу карпи и костобоки, нахлули в империята през Дунав, след което приема почетната титла Carpicus Maximus през 247 г.[6][7]

В 250-1 г. карпите участват в коалиция заедно с готите при похода им в Мизия и Тракия. В следващите десетилетия, набезите на карпите стават редовни, докато не са победени заедно със сарматите от Аврелиан през 272 г.[8] В последното десетилетие на трети век те отново прекосяват долното течение на Дунав и са разбити от Диоклециан и Галерий, който е споменат като петкратен победител на карпите в надпис датиран от 308 г.[9] През 318 г. карпите са победени от Константин Велики и ги преселва като колони южно от Дунав. Според Константин Иречек, който се позовава на Павел Шафарик и Марин Дринов, това бележи началото на славянската колонизация на Балканския полуостров.

За последно се споменават с името карподаки (Зосим 4.34.6) по времето на Теодосий I, който отблъсва тяхното нападение на юг от Дунав, заедно със скири и хуни. Може би по-късно стават част от Кралството на тервингите и името им изчезва.

Източници

редактиране
  1. 1911 Encyclopædia Britannica/Carpi (tribe) by Ellis Hovell Minns
  2. ToposText Web Version 2.0
  3. Carl Waldman, Catherine Mason: Encyclopedia of European Peoples, Facts On File, Inc. (2006), p. 129: Carpi
  4. Ion Grumeza: Dacia: Land of Transylvania, Cornerstone of Ancient Eastern Europe, Hamilton Books (2009), Carpi (Carpiani/Carps), pp. 40, 43, 46 – 47, 209 – 210, 212 – 213, 215 – 217, 224
  5. Jordanes: Getica, XVI (91)
  6. The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume 12: The Crisis of Empire, A.D. 193 – 337, Cambridge University Press (2005), p. 224 – 226
  7. The Cambridge Ancient History (2nd edition), Volume 12: The Crisis of Empire, A.D. 193 – 337, Cambridge University Press (2005), p. 35 – 38; p. 43; p. 52; p. 80
  8. Константин Иречек, История на българите, стр.97
  9. Georgi Mitrev: Civitas Heracleotarum: Heracleia Sintica or the Ancient City at the Village of Rupite (Bulgaria), Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik 145 (2003), pp. 263 – 272