Каспар фон Хоенемс

Каспар фон Хоенемс (на немски: Kaspar Graf von Hohenems; * 1 март 1573 в Алт-Емс при Хоенемс; † 10 септември 1640 в Хоенемс) е имперски граф на Хоенемс в Западна Австрия.

Каспар фон Хоенемс
австриски имперски граф
(портрет от Лукас Килиан)
(портрет от Лукас Килиан)
Роден
Починал
Семейство
БащаЯкоб Ханибал I фон Хоенемс
ДецаЯкоб Ханибал II фон Хоенемс
Дворец Хоенемс
Гробът на Каспар фон Хоенемс

Той е син на граф Якоб Ханибал I фон Хоенемс ди Галарате (1530 – 1587) и съпругата му първата му братовчедка Ортензия Боромео (1550 – 1578), сестра на кардинал Карло Боромео (1538 – 1584), архиепископ на Милано.

Баща му умира, когато е на 14 години, и той е под опекунството на чичо му граф Маркус Зитикус фон Хоенемс (1533 – 1595), епископ на Констанц (1561 – 1589). Брат му Маркус Зитикус (1574 – 1619) е архиепископ на Залцбург (1612 – 1619).

През 1589 г. Каспар става кемерер при ерцхерцог Фердинанд фон Тирол. От 1603 до 1610 г. Каспар се занимава с реновирането на дворец Хоенемс, построява 1607 г. капелата „Св. Рохус“ с благодарност за излекуването му от чумата. От 1607 до 1614 г. Каспар е щатхалтер на Блуденц и Зоненберг. На 23 март 1613 г. Каспар купува за 200 000 „цюнфта“ графството Вадуц и господството Шеленберг от граф Карл Лудвиг фон Зулц. През 1617 г. Каспар издава документ за закрила на евреите, изгонени от австрийското маркгарафство Бургау. През 1620 г. Каспар без успех прави опит да създаде „сепаратна държава“ за земите му, които се намират между Швейцария и Австрия.

Каспар умира на 66 години на 10 януари 1640 г. в Хоенемс. Мраморният му саркофаг се намира в църквата „Св. Карл“ в Хоенемс. Наследник на Каспер е син му Якоб Ханибал от първия брак. Наследниците на Каспер са до 1699 г. владетели на Шеленберг и до 1712 г. на Вадуц. Двете господства са купени от Йохан Адам Андреас, Гюрст фон и цу Лихтенщайн.

ФамилияРедактиране

 
Елеонора Филипина фон Велшперг (1597)

Каспар фон Хоенемс се жени на 15 май 1592 г. в Роверето за фрайин Елеонора Филипина фон Велшперг и Примьор (* 1573; † 14 януари 1614 при раждане), внучка на фрайхер Зигизмунд III фон Велшперг-Примьор († 1552) , дъщеря на фрайхер Кристоф IV Зигмунд фон Велшперг-Лангенщайн-Примьор († 1580), и фрайин Ева Доротея Луция фон Фирмиан († 1585). Те имат 12 деца:[1]

  • Анна Мария фон Хоенемс (* 8 март 1594; † 4 октомври 1621, Инсбрук), омъжена на 7 октомври 1618 г. за граф Фердинанд фон Волкенщайн-Роденег
  • Якоб Ханибал II фон Хоенемс (* 20 март 1595; † 10 април 1646), граф на Хоенемс във Вадуц, Шеленберг и Хоенемс, женен I. на 1 ноември 1616 г. за принцеса Анна Сидония фон Тешен-Грос-Глогау (* 2 март 1598; † 13 март 1619), дъщеря на херцог Адам Венцел фон Тешен, II. на 9 декември 1619 г. за графиня Франциска Катарина фон Хоенцолерн-Хехинген († 16 юни 1665), дъщеря на 1. княз Йохан Георг I фон Хоенцолерн-Хехинген
  • Хортензия фон Хоенемс (* 27 март 1596; † 6 август 1645 )
  • Георг Зигмунд фон Хоенемс (* 15 април 1597; † 20 юли 1597)
  • Доротея фон Хоенемс (* 13 ноември 1598; † лятото 1666, погребана в Блуденц), омъжена на 2 февруари 1641 г. за фрайхер Франц Андреас фон Райтенау цу Хофен (* 1 декември 1602; † 1658 в Италия)
  • Маркс Зитих фон Хоенемс (* 5 май 1600; † 23 август 1600)
  • Маркс Зитих фон Хоенемс (* 21 март 1601; † 21 март 1601)
  • Цецилия фон Хоенемс (* 10 март 1604; † 10 октомври 1605)
  • Кристина фон Хоенемс (* 8 март 1605; † 8 март 1605)
  • Франц Мария фон Хоенемс (* 20 август 1608; † пр. 7 октомври 1642), граф на Хоенемс, господар във Вадуц и Шеленберг, женен на 9 февруари 1642 г. за фрайин Хедвиг фон Раминг цу Ронег († сл. 1642); те живеят в дворец Вадуц
  • Мария Клара фон Хоенемс (* 22 август 1610; † 14 февруари 1662)
  • Елеонора фон Хоенемс (* 9 януари 1612; † 6 май 1675), омъжена ноември 1631 г. за граф Йохан Георг фон Кьонигсег-Аулендорф (* 1604; † 11 февруари 1666, Инсбрук)

Каспар фон Хоенемс се жени втори път на 3 април 1614 г. в Бухау за Анна Амалия фон Зулц (* 1593; † 26 април 1658 във Валдсхут), дъщеря на граф Карл Лудвиг фон Зулц (1568 – 1616) и графиня Доротея Катарина фон Сайн (1562 – 1609), дъщеря на граф Адолф фон Сайн (1538 – 1568) и графиня Мария фон Мансфелд-Айзлебен (1545 – 1588). Те имат два сина:

  • син фон Хоенемс (1616 – 1616)
  • Франц Леополд фон Хоенемс (* 1619; † 6 декември 1642), граф на Хоенемс, господар на Галарате, домхер в Констанц (1633), Аугсбург и Залцбург (1634)

ЛитератураРедактиране

  • Karl Heinz Burmeister: Hohenems, von. Швейцарски исторически лексикон. 2008.
  • Ludwig Welti: Hohenems (Altems), Grafen von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 479 f.
  • Constantin von Wurzbach: Hohenembs, die Grafen, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 189.
  • Franz Attems, Johannes Koren: Schutzheilige Österreichs als Bewahrer und Nothelfer. Ihr Leben, ihre Patronate und Attribute. Innsbruck 1992, ISBN 3-7016-2391-0.
  • Karl Heinz Burmeister: Die Entwicklung der Hohenemser Judengemeinde. In: Marktgemeinde Hohenems (Hrsg.): Hohenems – Geschichte. Bd. 1 von 3. Bregenz 1975, S. 171 – 188.
  • Arnulf Häfele, Peter Mathis, Im San Toni, Friedhof und Kapelle St. Anton in Hohenems, Bucher Verlag, Hohenems 2012.
  • Sebastian Häfele: Jüdische Geistesgeschichte in Hohenems im 19. und 20. Jahrhundert. In: Kulturkreis Hohenems: emser almanach no. 3. S. 60 – 100.
  • Ludwig Welti: Graf Kaspar von Hohenems 1573 – 1640. Ein adeliges Leben im Zwiespalte zwischen friedlichem Kulturideal und rauher Kriegswirklichkeit im Frühbarock. Universitätsverlag Wagner, Innsbruck 1963.
  • Bundesdenkmalamt: Dehio Handbuch. Die Kunstdenkmäler Österreichs. Bearb. von Gert Ammann, Martin Bitschnau u. a. Schroll & Co., Wien 1983.
  • Manfred Tschaikner: Hexenverfolgungen in Hohenems. Einschließlich des Reichshofs Lustenau sowie der österreichischen Herrschaften Feldkirch und Neuburg unter hohenemsischen Pfandherren und Vögten. Hrsg. vom Vorarlberger Landesarchiv. Forschungen zur Geschichte Vorarlbergs, Bd. 5, Universitätsverlag Konstanz, Konstanz 2004, ISBN 3-89669-690-4.
  • Manfred Tschaikner, Die Hexenverfolgung in Hohenems – ein Forschungsbericht, Verba volant – Onlinebeiträge des Vorarlberger Landesarchivs, Nr. 9, 10. September 2008, vorarlberg.at (PDF)
  • Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 12:144
  • Mechtildis von Waldburg-Zeil 1867 – 1912, Pedrigree, 2008, Verheecke, José. nr.76815

ИзточнициРедактиране

  1. Kaspar Graf von Hohenems, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler

Външни препраткиРедактиране