Катя Шпур

словенска журналистка, преводачка, поетеса и писателка

Катя Шпур (на словенски: Katja Špur) е словенска журналистка публицистка, преводачка, поетеса и писателка на произведения в жанра драма, исторически роман и детска литература.

Катя Шпур
Katja Špur
Родена20 ноември 1908 г.
Починала18 декември 1991 г. (83 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, журналист, преводач
Националност Словения
Активен период1948 – 1991
Жанрдрама, исторически роман, детска литература

Биография и творчество редактиране

Катя Шпур е родена на 20 ноември 1908 г. в Крапже, Австро-Унгария (сега в Словения), в семейството на лихварите Иван и Антония Жличар. Завършва основно образование в Лютомер, а след това учи в гимназии в няколко града (Осиек, Мурска Собота, Загреб и Любляна, където през 1930 г. завършва девическата реална гимназия). От 1931 г. следва на различни места – философия в Скопие и Загреб 1931 – 1932 г., социология в Гренобъл 1932 – 1933 г. и Скопие 1933 – 1934 г. и славистика и романски езици в Белград 1934 – 1935 г. и във Факултета по изкуствата на университета в Любляна, който завършва с бакалавърска степен през 1936 г.

След дипломирането си първоначално работи като частен учител, а после като журналист във вестник „Утро“. По време на Втората световна война е уволнена през 1941 г., а по-късно е арестувана и интернирана в концентрационните лагери „Равенсбрюк“ и „Барт“ през 1943 година.

След войната, от 1945 г. работи като журналист във вестник „Людска правца“ (предшественик на „Дело“). След това до пенсионирането си преподава в Любляна, Крижевици край Лютомер и в Марибор.

Започва да пише поезия в гимназията. Впоследствие пише детски книги и проза за възрастни, която включва и темата за връзката между мъжете и жените, която по това време е литературна новост. Като писателка е представител на реализма и традиционализма.

Публикува статии по литературни и социални проблеми. Прави преводи от български и румънски. Активната преводачка е на българска литература (Христо Ботев, Елисавета Багряна, Димитър Димов, Ангел Каралийчев, Кръстьо Белев, Димитър Ангелов, Блага Димитрова, Камен Калчев, Павел Вежинов), съставя и антология на българската поезия.

За работата си е удостоена с наградата „Левстик“ за журналистическа дейност през 1949 г. Получава награда и от Народна Република България за преводаческата си дейност.

Катя Шпур умира на 18 декември 1991 г. в Любляна, Словения.

Произведения редактиране

Проза за възрастни редактиране

  • Po novih potih (1947) – със снимки
  • 50.000 hektarov (1948) – със снимки
  • Junaki dela (1948)
  • Plugi orjejo (1949)
  • Pod eno streho (1950)
  • Dva studenca (1958)
  • Slepa v pregnanstvu (1963) – документална повест за партизанката-разузнавачка Лиза Талян
    Сляпа в изгнание, изд.: „Народна култура“, София (1971), прев. Венцеслава Йорданова
  • Vezi (1970)
  • Ljubezen je bolečina (1980)
  • Vrtec v Jeruzalemu (1984)
  • Zvesti čuvaj (1984)

Детско-юношеска литература редактиране

  • Prva knjiga o rastlinah (1951) – книга с картинки
  • Sošolca (1977) – главна героиня е 16-годишната Бреда, която наивно гледа своя съученик Марко; тя говори за първата любов и страха от света на възрастните
  • Pri materi (1984) – разказва за живота на майка и нейните синове по време на войната
  • Mojca reši račko (1984)
  • Mojčine dogodivščine (1984)
  • Muce na obisku (1984)
  • Potepuški poni, 1984) – книга с картинки
  • Zvesti čuvaj (1984)

Източници редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Katja Špur в Уикипедия на словенски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​