Квинт Салвидиен Руф

Квинт Салвидиен Руф Салвий (на латински: Quintus Salvidienus Rufus Salvius или Q. Salvius; † 40 г. пр.н.е.) е римски военачалник и един от най-близките съветници на Октавиан в ранните години на политическата му дейност.

Квинт Салвидиен Руф
Quintus Salvidienus Rufus Salvius
римски военачалник
Quintus Salvidienus Rufus.jpg
Денарий с портрет на Октавиан и крилата мълния на гърба с името на Квинт Руф (използва името Квинт Салвий)
Роден
1-ви век пр.н.е.
Починал
40 г. пр.н.е.
Семейство
Баща неизвестна
Майка неизвестна

БиографияРедактиране

Въпреки че е от беден произход[1][2] Руф заедно с Марк Агрипа са сред най-добрите приятели на Октавиан.[3] Руф и Агрипа са заедно с Октавиан в Аполония по времето на убийството на Цезар през 44 пр.н.е.[4][5] След като до тях достига вестта за смъртта на Цезар, Руф и Агрипа съветват Октавиан да заповяда на легионите от Македония да тръгнат към Рим, срещу убийците на Цезар.[6] Пренебрегвайки този съвет Октавиан решава да плава по море към Италия с малка свита.[7] По време на гражданската война, която следва смъртта на Цезар, Салвадиен Руф се превръща в един от най-доверените военачалници на Октавиан.[8]

Битки срещу Секст ПомпейРедактиране

През 42 пр.н.е. води флота на Октавиан срещу Секст Помпей, който е взел контрола над Сицилия и от там тормози бреговете на Италия. Първоначално Руф има успех срещу Попмей и го побеждава в морска битка в близост до Региум,[9][10] но след това е победен в морска битка при пролива на Месана и Сцилеум (Месински пролив), недалеч от първата му победа, главно поради липсата на опит на неговия екипаж.[8][11][12]

Перузинска войнаРедактиране

 
Маневрите на Агрипа и Руф по времето на Перузинската война

Когато Октавиан се връща от Гърция след битката при Филипи, Руф е изпратен в Испания с шест легиона,[13] но бързо е привикан обратно в Италия за да се изправи срещу Луций Антоний и Фулвия Антония (брат и жена на Марк Антоний), които въстават срещу Октавиан, започвайки така наречената Перузинска война.[14] Октавиан е отблъснат Нурсия и започва обсада на град Сентинум. Луций, който е в Пренесте потегля към Рим, научавайки за това Октавиан потегля по Виа Фламиния към Рим изпращайки инструкции на Руф, който пътува с шест легиона през Умбрия да продължи с обсадата на Сентиум.[15] С приближаването на войските на Октавиан, Луций Антоний изоставя Рим с намерението да се присъедини към лейтенантите на Антоний – Квинт Фуфий Кален, Вентидий Бас и Азиний Полион в Галия.[15] Октавиан окупира Рим без кръвопролития, след което изпраща Агрипа да преследва Луций Антоний от юг.[15]

Първият ход на Агрипа е да превземе Сутриум – важен град за Луций Антоний намиращ се на Виа Касия.[16] Агрипа се опитва да привлече вниманието на Луций към себе си и да осигури достатъчно време на Квинт Руф, които превзема Сентинум и Нурсия[17][18] да дойде от североизток и да приближи войските на Луций по Вия Фламиния в тил.[16] Планът на Агрипа успява, Луций се връща назад към Сутриум и за негова изненада разбира, че пътят на север е блокиран от Руф. Не смеейки да рискува битка, Луций се отправя на север по Вия Касия към офицерите на брат си, докато Руф възпрепятства напредването му, а Агрипа атакува тилът му. Докато Луций напредва на север, генералите на Октавиан се опитват да го приклещят в дефилетата на Етрурия през които преминава Вия Касия.[16] Виждайки, че няма да може да стигне до Галия, Луций се връща към Перузия, където е обсаден от комбинираните армии на Октавиан, Руф и Агрипа.[19]

Октавиан подобно на Цезар при Алезия, обгражда Перузия с укрепления за да предотврати евентуално бягство от града и да обезкуражи нападения от лейтенантите на Антоний.[15][20][21] Вентидий Бас, Азиний Полион и Мунаций Планк с тринадесет легиона под тяхно командване се опитват да вдигнат обсадата на града, но не успяват след като Агрипа и Руф им нанасят тежки поражения. Тримата пълководци изоставят Луций и Фулвия на произволът на съдбата и се оттеглят.[22][23] Луций Антоний е принуден да се предаде след няколко месеца на обсада (зимата на 40 пр.н.е.).[24][25]

Управител на ГалияРедактиране

След края на войната, Октавиан изпраща Руф като губернатор на Галия[11][26][27] с голяма армия от единадесет легиона. Руф е определен за един от консулите за 39 пр.н.е., въпреки че не е достигнал до сенаторски ранг.[11][28][29]

СмъртРедактиране

Въпреки всичките отличия и голямото доверие на Октавиан към него, когато Антоний идва от изток с голяма армия да се изправи срещу приятеля му, Руф предлага на Антоний да дезертира при него с цялата си армия.[30] Вероятно тази предателска оферта достига до Антоний след като той е сключил договор с Октавиан (договора от Бриндизи). Антоний уведомява Октавиан за предателството на Руф,[30] който е обвинен от сената в държавна измяна и осъден на смърт.[31] Руф умира през 40 пр.н.е., не е ясно дали хората на Октавиан са го убили или Руф е предпочел да се самоубие.[11][30][32]

БележкиРедактиране

Цитирана литератураРедактиране

Класически авториРедактиране

Модерни авториРедактиране