Перузинска война е война, състояла се през 41-40 пр.н.е. в Древен Рим, между триумвира Октавиан Август и поддръжници на другия триумвир – Марк Антоний. Поводът е оземляването на ветерани от римската армия. Братът на Марк Антоний – Луций Антоний иска да използва недоволството на италийското население срещу господството на Октавиан, за да осигури еднолична власт на Антоний.

Перузинска война
Римски граждански войни
Маневри и сражения през Перузинската война
  Агрипа
  Салвидиен
Информация
Период41 – 40 пр.н.е
МястоПерузия, Италия
РезултатПобеда на Октавиан
Страни в конфликта
Римската република Сили на Фулвия и Луций Антоний
Командири и лидери
Гай Октавиан
Марк Агрипа
Квинт Салвидиен
Фулвия
Луций Антоний
Сили
Октавиан: ~ 8 легиона
Лепид: 3 легиона
Руф: 6 легиона
Агрипа: 3 – 4 легиона
~ 20 – 21 легиона[a]
Л. Антоний: 8 легиона
Азиний Полион: 7 легиона
Планк: ~ 3 легиона
Бас: ~ 3 легиона
~ 21 легиона[a]
Жертви и загуби
неизвестнинеизвестни

бележки
    1. а б Pierre Cosme, „Auguste“ с. 63 – 64

Обстановка

редактиране

Ветераните от римската армия трябва да бъдат заселени на конфискуваните земи. Те настояват жителите на най-богатите градове в Италия да бъдат изселени. Жителите на тези градове искат поне обезщетение, но в държавната хазна няма достатъчно пари.[1]

Опозицията

редактиране

Противниците на Октавиан, виждат в тази ситуация, възможност да провалят Октавиан и да разчистят пътя пред другия триумвир – Марк Антоний.

Братът на Марк Антоний, и консул от 41 пр.н.е. Луций Антоний не крие, че поддържа изселваните. Едновременно с това, за да спечели ветераните, заявява, че брат му, би извършил заселването по-справедливо. Фулвия, жената на Марк Антоний е водена от други подбуди. Вече знае, че съпругът ѝ има връзка с Клеопатра. Иска да принуди мъжа си незабавно да се върне в Италия, дори с цената на пролята кръв.

И двамата съюзници искат да предизвикат безредици в Италия, за да падне от власт Октавиан и да дойде Антоний.[2] На тяхна страна са и трима големи военачалници, който признават като единствен авторитет Марк Антоний и биха се притекли на помощ в случаи на нужда. Това са Азиний Полион и Вентидий Бас, под чието командване има няколко легиона в Цизалпийска Галия. Наместникът в Нарбонска Галия Квинт Фуфий Кален командва други 11 легиона. От своя страна Октавиан разполага само с 4 легиона и преторианската гвардия.

Развой на събитията

редактиране

Октавиан е отблъснат Нурсия и започва обсада на град Сентинум. Луций, който е в Пренесте потегля към Рим и побеждава Лепид, който защитва града.[2][3] По негово предложение Сенатът обявява Октавиан и Лепид за врагове на народа. Научавайки за това Октавиан потегля по Виа Фламиния към Рим изпращайки инструкции на Руф, който пътува с шест легиона през Умбрия да продължи с обсадата на Сентиум.[4] С приближаването на войските на Октавиан, Луций Антоний изоставя Рим с намерението да се присъедини към лейтенантите на Антоний – Квинт Фуфий Кален, Вентидий Бас и Азиний Полион в Галия.[4] Октавиан окупира Рим без кръвопролития, след което изпраща Агрипа да преследва Луций Антоний от юг.[4] Сенатът приема ново постановление, съгласно което Луций Антоний е враг на народа.

Първият ход на Агрипа е да превземе Сутриум – важен град за Луций Антоний намиращ се на Виа Касия.[5] Агрипа се опитва да привлече вниманието на Луций към себе си и да осигури достатъчно време на Квинт Руф, които превзема Сентинум и Нурсия[6][7] да дойде от североизток и да приближи войските на Луций по Вия Фламиния в тил.[5] Планът на Агрипа успява, Луций се връща назад към Сутриум и за негова изненада разбира, че пътят на север е блокиран от Руф. Не смеейки да рискува битка, Луций се отправя на север по Вия Касия към офицерите на брат си, докато Руф възпрепятства напредването му, а Агрипа атакува тилът му. Докато Луций напредва на север, генералите на Октавиан се опитват да го приклещят в дефилетата на Етрурия през които преминава Вия Касия.[5] Виждайки, че няма да може да стигне до Галия, Луций се връща към Перузия, където е обсаден от комбинираните армии на Октавиан, Руф и Агрипа.[8]

Октавиан подобно на Цезар при Алезия, обгражда Перузия с укрепления за да предотврати евентуално бягство от града и да обезкуражи нападения от лейтенантите на Антоний.[4][9][10] Вентидий Бас, Азиний Полион и Мунаций Планк с тринадесет легиона под тяхно командване се опитват да вдигнат обсадата на града, но не успяват след като Агрипа и Руф им нанасят тежки поражения. Тримата пълководци изоставят Луций и Фулвия на произволът на съдбата и се оттеглят.[11][12] Перузия се затруднява заради липсата на храна.[13] Забраняват на робите да се дава храна. През февруари 40 пр.н.е. започват преговори. Октавиан уверява Луций Антоний, че ако се предаде, ще може да разчита на неговата снизходителност и нито той, нито войниците и офицерите ще ги очаква наказание. Октавиан не иска да изостря отношенията си с Антоний. Той не само пощадява живота на Луций, но му разрешава да отиде при брат си. Луций отказва. Луций Антоний е принуден да се предаде след няколко месеца на обсада (зимата на 40 пр.н.е.).[14][15]

Последствия

редактиране

Членовете на градския съвет на Перузия, 300 души, са вкарани в затвора. На 15 март, 5 години след убийството на Цезар, те са посечени пред олтара му.[16][17] Пощаден е само Луций Емилий, тъй като е гласуван за осъждане на убийците на Цезар. Сенаторите, които са подкрепяли Луций и са били с него в Перузия, надявайки се да се върне стария републикански ред, са освободени, но поставени под надзор. Най-непримиримите са осъдени на смърт.

Перузия е плячкосана. Неочаквано възниква и пожар, който окончателно съсипва града. Фулвия в началото бяга в Бриндизи, после в Гърция, а след това се отправя при мъжа си в Египет. По пътя за Египет, в Сикион, неочаквано умира. Години след това, Октавиан нарежда града да бъде възстановен. В негова памет, той е преименуван на Августа Перузия.

Въпреки Перузинската война, триумвиратът не е разрушен. Октавиан, стремейки се да избегне конфликт с Антоний, му предлага за жена, своята сестра Октавия. Този брак укрепва съюза на триумвирите. С решителните си действия по време т.нар. Перузинска война, Октавиан Август показва, че няма да търпи никаква съпротива и опити да бъде възстановен републиканския строй.

Цитирана литература

редактиране

Класически автори

редактиране

Модерни автори

редактиране