Кенджѐжин-Ко̀жле (на полски: Kędzierzyn-Koźle; на немски: Kandrzin-Cosel; силезки: Kandrzin-Kojźly; на чешки: Kandřín-Kozlí) е град в Южна Полша, Ополско войводство. Административен център е на Кенджежин-Кожленски окръг. Обособен е като самостоятелна градска община с площ 123,42 км2.[1]

Кенджежин-Кожле
Kędzierzyn-Koźle
— град —
Знаме
      
Герб
Замъкът в Кожле
Замъкът в Кожле
Полша
50.3333° с. ш. 18.2° и. д.
Кенджежин-Кожле
Ополско войводство
50.3333° с. ш. 18.2° и. д.
Кенджежин-Кожле
Страна Полша
ВойводствоОполско войводство
ОкръгКенджежин-Кожленски окръг
ОбщинаКенджежин-Кожле
Площ123,42 km²
Надм. височина180 m
Население63 194 души (2014)
512 души/km²
КметСабина Новошелска
Основаване1104 г. (Кожле)
1246 г. (Славенчице)
1283 г. (Кенджежин)
1532 г. (Клодница)
Пощенски код47 – 200, 47 – 205, 47 – 206
47 – 220, 47 – 223, 47 – 224
47 – 225, 47 – 230, 47 – 232
47 – 224
Телефонен код(+48) 77
МПС кодOK
Официален сайтwww.kedzierzynkozle.pl
Кенджежин-Кожле в Общомедия

Градът е един от най-големите химически центрове в Полша. В него се намират заводите Заклади Азотове „Кенджежин“ АД (Zakłady Azotowe „Kędzierzyn“ SA) и Заклади Хемичне „Бляховня“ (Zakłady Chemiczne „Blachownia“).

География

редактиране

Градът се намира в историческата област Горна Силезия. Разположен е разпиляно край двата бряга на река Одра в географския макрорегион Силезко плато.

 
Река Одра при града

Първите сведения за Кожле, най-старата част на града, разположена на левия бряг на река Одра, са от 1104 година, когато селището е гранична крепост на полските Пясти и е обсаждано от чешкия княз Святополк. От 1138 година Кожле е част от Силезийското княжество, от 1172 година – от Рациборжкото княжество, а от 1281 година е владение на княз Казимеж Битомски, който малко по-късно се признава за чешки васал. През 1293 година Кожле получава градски права, след което са построени градските му стени. От средата на XIV век до 1492 година градът е владение на Олешнишкото княжество, а след кратко управление на ополските князе през 1509 – 1532 година е трайно присъединен към владенията на Чешката корона.

Заедно с Чехия Кожле става част от владенията на Хабсбургите, като за известно време е дадено като апанаж на маркграфовете на Ансбах. По време на Тридесетгодишната война крепостта е обсаждана неколкократно, като през 1627 година е превзета от датчаните, а през 1642 година – от шведите. След Първата силезийска война през 1742 година градът е присъединен към Прусия, но през 1744 – 1746 година отново е под хабсбургски контрол. Крепостта издържа още няколко обсади от хабсбургите през Седемгодишната война и от французи и баварци през Наполеоновите войни.

През 1921 година, след Първата световна война, жителите на Кожле гласуват в Горносилезийския плебисцит за оставане в Германия, а малко по-късно част от града е временно окупирана от нередовни полски войски. През 1944 – 1945 година край града е организиран филиал на концлагера „Аушвиц“.[2] Градът е завзет от съветски войски на 21 януари 1945 година по време на Висло-Одерската операция, а след края на Втората световна война е присъединен към Полша.

През 1975 година към Кожле са присъединени три селища на отсрещния бряг на река Одра и новообразуваният град започва да се нарича Кенджиджин-Кожле. Тези селища са:

  • Кенджежин. За пръв път селището е споменато през 1283 г. В периода (1283 – 1355) е част от Кожелско-Битомското княжество. През 1951 г. получава градски права.
  • Славенчице. Селището получило градски права през 1260 г.
  • Клодница. В периода (1792 – 1822) е построен Клодницкия канал, който свързвал река Одра с град Гливице.

Население

редактиране

Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 63 194 души. Гъстотата е 511 души/км2.[1]

Административно деление

редактиране

Административно градът е разделен на 16 района (джелници).

  • Азити
  • Бляховня
  • Жабенец
  • Клодница
  • Кожле-Порт
  • Кожле-Роги
  • Кужничка
  • Ленартовице
  • Мейсце Клодницке
  • Погожелец
  • Повстанцов Шльонских
  • Пястов
  • Славенчице
  • Старе Място
  • Чисова
  • Шрудмешче

Градове партньори

редактиране

Фотогалерия

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. а б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр.115 (посетен на 06.02.2015 г.)
  2. 6.DV-BEG – Einzelnorm // Bundesministeriaum der Justiz. Архивиран от оригинала на 2006-07-16. Посетен на 3 декември 2009. (на немски)