Отваря главното меню

ЗРК „Кинжал“ (Индекс ГРАУ3К95, експортно наименование – „Клинок“, според класификацията на на НАТО SA-N-9 Gauntlet (на български: „Желязна ръкавица“)) е съветски/руски многоканален, независещ от атмосферните условия зенитно-ракетен комплекс с морско базиране, предназначен за отразяване на масирани атаки с използване на средства за въздушно нападение (нисколетящи противокорабни и противорадиолокационни ракети, управляеми и неуправляеми бомби и т.н.) в близката зона (до 12 км).

ЗРК „Кинжал“
НАТО: SA-N-9 Gauntlet
AAW «Kinzhal» BPK «Severomorsk».jpg
УВП на ЗРК „Кинжал“ на ГПК „Североморск“
Обща информация
Произход Флаг на Русия Русия
Вид Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране
История на производство и служба
Изобретател Станислав Фадеев
Производител НПО „Алтаир“,
Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Флаг на Русия Русия
На въоръжение 1989 г. - до днес
На служба при Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Военноморски флот на Русия Русия
ЗРК „Кинжал“ в Общомедия
Антенният пост на ЗРК „Кинжал“ на БПК „Адмирал Виноградов“
УВП на ЗРК „Кинжал“ на ГПК „Адмирал Виноградов“

Комплекса е разработен в НПО „Алтаир“ под ръководството на Станислав Фадеев Приет на въоръжение през 1989 г[1].

Съдържание

НосителиРедактиране

Може да бъде поставян на кораби с водоизместимост над 800 тона. С този комплекс са въоръжени:

РакетиРедактиране

9М330-2 – едностепенни твърдогоривни телеуправляеми, унифицирани с ракетата за сухопътните войски „Тор-М1“ (според класификацията на МО на САЩ и НАТО SA-15 Gauntlet), разработени в МКБ „Факел“.

Подпалубните пускови установки за комплекса „Кинжал“ са разработени от КБ „Старт“ под ръководството на главния конструктор Яскин А. И., състоят се от 3 – 4 пускови модула барабанен тип с по 8 ТПК (транспортно-пусков контейнер) с ракети във всеки. Теглото на пусковия модул без ракети – 41,5 тона, заемана площ – 113 кв. м. Разчета на комплекса се състои от 13 човека. [1]

Старта на ракетата е вертикален, с помощта на газов катапулт, след напускането на ТПК се пуска маршевия двигател и насочването на ракетата чрез газодинамичната ѝ система в посока на целта. Презареждането е автоматично, интервал на пуска – 3 секунди.

РЛС 3Р95Редактиране

Защитената от смущения антена с ФАР и електронно управление на лъча, позволява да се засекат голям брой цели на далечина до 45 км и да се насочват до 8 ЗУР по 4 цели едновременно (в сектора 60х60°).[2]

Тактико-технически характеристикиРедактиране

  • Далечина на поразяване на целите: 1,5 – 12 км (при включване на артустановки с калибър 30 мм от 200 м)
  • Височина на поразяване на целите: 10 – 6000 м
  • Скорост на целта: до 700 м/с
  • Брой едновременно обстрелвани цели в сектора 60×60°[3]: до 4
  • Брой едновременно насочвани ЗУР: до 8
  • Способ за насочване на ЗУР: телеуправление
  • Далечина на откриване на целите на височина 3,5 км от собствените средства за засичане: 45 км
  • Основен режим на работа: автоматичен
  • Време за реакция по нисколетяща цел: 8 с
  • Скорострелност: 3 с
  • Време за привеждане на комплекса в бойна готовност:
    • от „студено“ състояние не повече от 3 минути,
    • от дежурен режим – 15 с
  • Боезапас: 24 – 64 ЗУР
  • Маса на ЗУР: 165 кг
  • Маса на бойната част: 15 кг
  • Маса на комплекса: 41 тона
  • Личен състав: 13 човека

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Ангельский Р., Коровин В.. Зенитный ракетный комплекс „Кинжал“. Техника и вооружение вчера, сегодня, завтра. 12 – 18 с.. (на руски)

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кинжал (зенитный ракетный комплекс)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.