Киселинен дъжд е дъжд или друг вид валеж с ниско pH. Това подкиселяване се дължи на разтворени в него киселинни оксиди, най-често азотни (NOx) и серни (SOx), които реагират с атмосферната вода до киселини.[1] Те са чести в районите, където работят ТЕЦ-ове или тежки машиностроителни предприятия.

Промишлените предприятия изхвърлят хиляди тонове отровни газове

ДефиницииРедактиране

Форма на валеж е киселинна, ако има pH под 5,7, тъй като тази стойност е характерна за обикновения валеж от разтворения в него CO2:

 
  

Химични взаимодействияРедактиране

Азотни оксидиРедактиране

Вследствие от запалителни или промишлени дейности, висшите азотни оксиди могат да попаднат в атмосферата и да реагират с водата:

  (азотиста киселина)
 
  (азотна киселина)

Серни оксидиРедактиране

Серните оксиди и сероводородът попадат в атмосферата от нефтената промишленост, тъй като се съдържат в нефта. Те реагират с атмосферната вода до киселини:

  (сериста киселина)
  (сярна киселина)

ВъздействияРедактиране

ПочваРедактиране

Киселинните дъждове подкисляват почвата и я правят негодна за обитаващите растителни видове.

РастенияРедактиране

Киселинните дъждове са вредни и за растенията. Те разяждат органичните съединения, от които те са изградени и това довежда до оголване на цели райони.

ПаметнициРедактиране

 
Вредното въздействие на киселинните дъждове върху паметници, изработени от варовикови скали

Тъй като киселинните дъждове съдържат сярна и азотна киселина, които са по-силни от въглеродната, варовикови, мраморни и други карбонатни паметници, сгради и монументи могат да бъдат разрушени от киселинни дъждове:

 

Статистика по държавиРедактиране

Енергетиката, основана на химически горива, е най-големият замърсител на атмосферата.

Отчитайки вредното действие на SO2, редица страни подписват в Хелзинки споразумения, според което се задължаваха до края на 1993 г. да намалят с 30 % емисиите на SО2. Някои страни, в това число и България, главно поради финансови причини, все още не са го постигнали.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Carter N. Lane. Acid Rain: Overview and Abstracts. Ню Йорк, Nova Science Publishers, 2003. ISBN 1-59033-461-2. с. 1.
  2. United Nations. Strategies and Policies for Air Pollution Abatement. Женева, United Nations Publications, 2007. ISBN 978-92-1-116977-5. с. 24. Архив на оригинала от 2017-02-02 в Wayback Machine.