Вижте пояснителната страница за други значения на Кит.

„Кит“ е български игрален филм (сатирична комедия) от 1970 година на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Черемухин. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Атанас Бояджиев. Главните роли изпълняват актьорите Георги Калоянчев, Димитър Панов, Георги Парцалев, Цвятко Николов и Григор Вачков.

Кит
РежисьориПетър Б. Василев
СценаристиЧеремухин
В ролитеГеорги Калоянчев,
Димитър Панов,
Георги Парцалев,
Цвятко Николов
МузикаАтанас Бояджиев
ОператорЕмил Вагенщайн
РазпространителБългарска национална филмотека
Българска кинематография
Премиера26 януари 1970 г.
Времетраене76 минути
СтранаБългария Народна република България
Езикбългарски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

Филмът има една от най-скандалните съдби в историята на българското кино. Заснет е през 1967 година, но не излиза на екран до 1970 година, когато е показан в няколко малки киносалона в значително цензурирана от комунистическите власти версия.[1] „Кит“ сатиризира съществуващите недостатъци в икономическата и социална структура на държавата през онези години. Нещо повече, филмът недвусмислено посочва точните носители на негативните ефекти. Под прицел е съществуващият бюрократичен патос на различните управленски нива. Патос, посредством който данни и информация се манипулират в името на несъществуващи постижения.

Във филма се раждат едни от най-популярните цитати в българската кинематография.

Продукция

редактиране

В началото на 50-те години на XX век сценаристът Христо Михов (Черемухин) последва съпругата си в град Айтос, където тя е разпределена като лекар. Градчето е разположено близо до черноморския бряг, така че Черемухин чува много морски истории. Веднъж един от местните хора му разказва история за рибар, който уловил хамсия, но се похвалил, че е хванал скумрия. Всеки път, когато историята е разказвана, рибата става от все по-едър вид, докато накрая вече се говори за акула. Когато някои от хората отбелязали, че в Черно море няма големи акули, рибарят отговорил: „...Откъде знаете, веднъж дори и кит видях...“ Михов предприема десетдневно плаване сред стари рибари, което му помага да усвои терминологията и част от детайлите на риболова. Завръщайки се, той сяда зад пишещата машина и през 1955 година кратката новела е готова.[1]

Сценарий и филмиране

редактиране

Когато Черемухин и съпругата му се завръщат в София, той се среща със своя познат Анжел Вагенщайн. Вагенщайн, който тогава е ръководител на сценарийната комисия към българската кинематография, веднага забелязва потенциала в представената му новела. От своя страна той запознава Михов с режисьора Петър Б. Василев (по-късно прославил се като режисьор на Баш майсторът). Василев и Черемухин се усамотяват в бившата царска резиденция „Ситняково“, тогава превърната в база на Съюза на писателите. За два месеца сценарият за филма е готов.[1]

Морските сцени са заснети в Созопол. Работата протича във весела приятелска атмосфера. Григор Вачков дава много идеи за част от забавните реплики. Останалата част на филма е заснета в Киноцентъра край Бояна. Там се е намирала и вилата на „големия шеф“ Парушев (Калоянчев).[1]

Актьорски състав

редактиране

Във филма се снимат едни от най-популярните български актьори. Калоянчев, Панов и Парцалев са във вихъра си. Това е последният филм на Цвятко Николов. Той умира малко след като филмът е пуснат през 1970 година. В някои епизоди виждаме и съпругата на режисьора – актрисата Валентина Борисова. Играта на Григор Вачков, в ролята на капитан на рибарската гемия, също трябва да се отбележи. Единият от рибарите в корабчето около Вачков е брат на съпругата му в реалния живот.[2]

Роля Изпълнител
Парушев Георги Калоянчев (народен артист)
Калчо Калчев Димитър Панов (народен артист)
главният инженер Неделчев Георги Парцалев
Петров, началник рибна база Цвятко Николов (заслужил артист)
капитанът Герджиклийски Григор Вачков
баба Стойна Стоянка Мутафова (заслужила артистка)
редакторът Никола Динев
телеграфистът диспечер Георги Наумов
началник параходство Занков Евстати Стратев
първи зам. Найчо Петров
професор Бостанджийски Радой Ралин
втори зам. Георги Попов (заслужил артист)
комсомолската секретарка Рената Киселичка
шофьор Надя Топалова
младият научен работник Любомир Киселички
секретарката на Калчо Калчев Валентина Борисова
Кремена Трендафилова
Катя Чукова (заслужила артистка)
Богдана Вульпе
Валентин Русецки
Герасим Младенов
Борислав Иванов
Ламби Порязов
Георги Георгиев – Гочето
Н. Кръстев
Ч. Казаски
А. Рядков
Г. Стоименов
С. Михайлов
Г. Киселички
А. Спасов
С. Павлов
Б. Иванов
Николай Дойчев

Отзиви и разпространение

редактиране

Регистрирани са 599 350 зрители в българските киносалони.[3] Имайки предвид, че поради цензурата филмът е показван в малки киносалони без предварителна реклама, „Кит“ привлича чувствително голяма зрителска аудитория.

След падането на тоталитарния режим през 1989/90 година филмът е излъчен по националната телевизия. Естествено, той привлича широк интерес и заема мястото си сред класическите произведения на българското киноизкуство. Впоследствие, в началото на XXI век, „Кит“ е издаден и на DVD.

Филмът е включен в книгата „50 златни български филма“ на журналиста Петко Ковачев.

Творчески и технически екип

редактиране
Сценарий Черемухин
Режисьор Петър Б. Василев
Оператор Емил Вагенщайн
Музика Атанас Бояджиев
Редактор Любен Станев
Художник Искра Личева
Архитект Богоя Сапунджиев
Звук Кузман Шопов
Текст на песента Пламен Цонев
Монтаж Анна Радичева
Втори режисьор Михаил Лазаров
Камера Цанчо Цанчев
Комбинирани снимки: Оператор:
Иван Манев
Художник:
Минчо Минчев
Костюми Саня Стаменова
Грим Аделина Михайлова
Асистент-режисьори Иван Кирилов
Дора Смедовска
Асистент-оператори Христо Христакиев
Христос Арванитидис
Осветление Исмаил Алилов
Организатори Радослав Божков
Атанас Коларов
Директор на продукция Сашо Величков
Българска кинематография
Студия за игрални филми „София“
(Copyright © 1967 – 1969)
  1. а б в г П. Ковачев, 50 Златни български филма, „Захари Стоянов“ 2008
  2. П. Ковачев, интервю с Г. Калоянчев
  3. Зрителска посещаемост, архив на оригинала от 2 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080602125639/http://www.titra.net/news/zriteli.htm, посетен на 15 април 2010 

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за