Георги Калоянчев

български актьор

Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор, роден в Бургас на 13 януари 1925 г.

Георги Калоянчев
български актьор
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
НаградиПочетно звание „Народен“ (1966)
Димитровска награда (1959)
Почетно звание „Заслужил“ (1963)
Орден „Св. св. Кирил и Методий“
Орден „Народна република България“ (1975)
13 века България
Орден „Георги Димитров“
Герой на социалистическия труд
Аскеер (награда) (1995)
Актьорска кариера
Активностот 1946 г.
Семейство
СъпругаВаля Калоянчева
ДецаИвайло Калоянчев
Явор Калоянчев
Уебсайт
Георги Калоянчев в Общомедия
Гробът на Георги Калоянчев в Централните софийски гробища

След отбиване на военната си служба се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.

Биография редактиране

През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как изиграва образа в „Буря“ на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Стефан Сърчаджиев.

Работи в „Софийски областен театър“, „Пернишки работнически театър“, Народен театър за младежта, Военния театър, Народен театър „Иван Вазов“ (1952 – 1957), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1956) и в Театър 199. Неговите отпечатъци на стъпалата могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199. В СИФ (1952 – 1962).

 
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Георги Калоянчев.

Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) – в ролята на циганчето Сали, е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на преди това създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко“ (1962), Кондов във „Вълчицата“, инспекторът в „Инспекторът и нощта“, фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1969), Риксата в „Привързаният балон“ (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей“ (1969), Езоп в „Езоп“ (1971), „Неочаквана ваканция“ (1981), „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1981), „Бон шанс, инспекторе!“ (1984), „За къде пътувате?“ (1986) „Големите игри“ (1999) и „Рапсодия в бяло“ (2002). Играе в над 50 филма.

През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо тръгва из Европа“ с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години на XX век.

През 2006 г. излиза своеобразното продължение „Ганьо Балкански се завърна от Европа“. Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Член на СБФД (1964), на САБ – в УС (1970 – 1973).

Най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец за период от близо половин век.

Автор е на автобиографичната книга „Жив съм, ваш съм!“ (1998; 2000 – II издание).

Умира на 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст.[1] Погребан е в Централните софийски гробища.[2]

Награди и отличия редактиране

  • „III Димитровска награда“ за театрално изкуство (1959)
  • Заслужил артист (1963)
  • Народен артист (1966)
  • Орден „Кирил и Методий“ I, II и III степен
  • Награда „25 години народна власт“
  • Награда „13 века България
  • Орден Народна република България I степен (1975)
  • Герой на социалистическия труд
  • „I награда за актьорско изпълнение“ за (Делчо Малчев) в постановката „Тайни“ на Първия национален преглед на българската драма и театър (София, 1959)
  • „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (Телериг) в „Старчето и стрелата“ на IV национален преглед на българската драма и театър (1969)
  • „Почетна грамота“ на Съветския черноморски флот за участието си във филма Откраднатият влак (1971)
  • „Награда на София“ I степен за мъжка роля за героя му (Тинко Чушкаров) от тв спектакъл „Двубой“ (1972)
  • „I награда за мъжка роля“ за ролята на (Чико) от пиесата „Кораб с розови платна“ на Национални прегледи на българската драма и театър (1974)
  • „Наградата за мъжка роля“ на Съюза на артистите в България за ролята на (чиновникът) в пиесата „Сако от велур“ (1977)
  • „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (чиновникът) в пиесата „Сако от велур“ на VI национален преглед на българската драма и театър (1977)
  • „Наградата за мъжка роля“ на СБФД за (банковия касиер) във филма Откога те чакам (1985)
  • Голямата награда „Златна роза“ за филма Характеристика на ФБИФ (Варна, 1986)
  • „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (бай Ноно) в постановката „Одисей пътува за Итака“ на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап (София, 1989)
  • Наградата „Аскеер“ за цялостно творчество 1995 г.
  • „Награда за цялостно творчество“ на Съюза на артистите в България (2006).

Литература редактиране

  • Калоянчев, Георги. Жив съм, ваш съм!: Изповед. Записана от Катя Воденичарова. 1998; 2000 – II издание.

Театрални роли редактиране

  • „Хан Татар“ – Баязид
  • „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“
  • „Ричард“ – лорд Грей
  • „Под игото“ – Дамян

Сатиричен театър редактиране

  • Другарят Велосипедкин, „Баня“ от Владимир Маяковски. Постановка Стефан Сърчаджиев – 1957 г.
  • Децата, „Баба, дядо, мама, татко и ние“ от Енчо Багаров и Нейчо Попов. Постановка Енчо Багаров и Нейчо Попов. 1957 г.
  • Марио, „Кралят отива на война“ от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев. Постановка Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов. 1957 г.
  • Делчо Малчев, „Тайни“ от Боян Дановски и Петър Славински. Постановка Боян Дановски. 1958 г. – I награда за актьорско изпълнения от Първия национален преглед на българската драма и театър – София юни 1959 г., III Димитровска награда за театрално изкуство
  • Остап Бендер, „Дванайсетте стола“ по романа на Иля Илф и Евгений Петров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.
  • Спиридон Църквата, „Побеснялото агне“ от Аурел Баранга. Постановка Михай Райку, 1959 г. – III Димитровска награда за театрално изкуство
  • „Криво седи – право съди!“ от Нейчо Попов и Енчо Багаров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.
  • Присипкин, „Дървеница“ от Владимир Маяковски. Постановка Боян Дановски. 1959 г.
  • Ламбурт, „Главата на другите“ от Марсел Еме. Постановка Гриша Островски. 1960 г.
  • Иванчо Йотата, „Чичовци“ от Иван Вазов. Драматизация и постановка Методи Андонов. 1960 г.
  • Полицай, „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски. Постановка Гриша Островски. 1961 г.
  • Цабр, „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл. Постановка Методи Андонов 1962 г.
  • Бояджията, „Третото желание“ от Вратислав Блажек. Постановка Методи Андонов. 1963 г.
  • Тончо Папучков, „Червен смях“ по материали на Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев. Постановка Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов. 1964 г.
  • Калю Янчев, „Мачово бърдо“ от Мирон Иванов. Постановка Методи Андонов. 1964 г.
  • Сила Силич Копилов, „Смъртта на Тарелкин“ от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Методи Андонов. 1965 г.
  • Бидерман, „Бидерман и подпалвачите“ от Макс Фриш. Постановка Гриша Островски. 1965 г.
  • Иван Александрович Хлестаков, „Ревизор“ от Гогол. Постановка Методи Андонов. 1966 г.
  • Големанов, „Големанов“ от Ст. Л. Костов. Постановка Нейчо Попов. 1966 г.
  • Телериг, „Старчето и стрелата“ от Никола Русев. Постановка Методи Андонов. 1969 г. – I награда за актьорско майсторство на IV национален преглед на българската драма и театър
  • Кочкарьов, „Женитба“ от Н. В. Гогол. Постановка Нейчо Попов. 1971 г.
  • Тонко Папучков, „Фаталната депеша“ от Орлин Орлинов. Постановка Борис Спиров. 1971 г.
  • Марин Дулев, „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост на 3 август 1925 г.“ от Георги Мишев. Постановка Гриша Островски. 1972 г.
  • Швейк, „Швейк през Втората световна война“ от Бертолт Брехт. Постановка Лучиян Джуркеску. 1973 г.
  • Чико, „Кораб с розови платна“ от Васил Априлов. Постановка Никола Петков. 1974 г.
  • Новоселцев, „Служебен роман“ от Рязанов и Брагински. Постановка Йосиф Венков. 1974 г.
  • Кшищоф Максимович, „Час пик“ от Йежи Стефан Ставински. Постановка Николай Люцканов. 1975 г.
  • Чиновникът, „Сако от велур“ от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов 1976 г. – Награда на САБ за сезон 1976/1977. I награда за актьорско майсторство на VI национален преглед на българската драма и театър
  • Филка, „Интервенция“ от Лев Славин. Постановка Валентин Плучек. Режисьор Юлиан Козловски 1977 г.
  • Живота Цвийович, „Д-р“ от Бранислав Нушич. Постановка Анастас Михайлов. 1978 г.
  • Разумен, „Рейс“ от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов. 1980 г.
  • Поп Стайко, „От много ум… Вражалец“ от Ст. Л. Костов. Постановка Асен Шопов. 1980 г.
  • Г-н Люлин, „Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре „Парнас“)“ от Любомир Пеевски. Постановка Маргарита Младенова и Младен Киселов. 1981 г.
  • Професорът, „Биволът“ от Иван Радоев. Постановка Младен Киселов. 1982 г.
  • Йоната, „Кошници“ от Йордан Радичков. Постановка Младен Киселов. 1982 г.
  • Алцест, „Мизантроп“ от Молиер. Постановка Бранко Плеша 1983 г.
  • Ганьо Балкански, „Господин Балкански“ от Георги Данаилов. Постановка Иван Добчев. 1985 г.
  • Максим Кузмич Варавин, „Дело“ от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Крикор Азарян. 1986 г.
  • Бай Ноно, „Одисей пътува за Итака“ от Константин Илиев. Постановка Иван Добчев 1986 г. – I награда за актьорско майсторство на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап София май 1989 г.
  • Сватанак, „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев. Постановка Иван Добчев 1987 г.
  • Ноздрьов, „Мъртви души“ от Николай Гогол. Постановка Здравко Митков. 1989 г.
  • Илия Чворович, „Балкански шпионин“ от Душан Ковачевич. Постановка Николай Поляков 1990 г.
  • Сава коминочистачът, „Клаустрофобична комедия“ от Душан Ковачевич. Постановка Борислав Чакринов 1991 г
  • Големанов, „Големанов“ от Ст. Л. Костов. Постановка Борислав Чакринов. 1992 г.
  • Водещ и Кантонерът, „Пет бременни пиеси“ от Дарио Фо и Франка Раме. Постановка Пламен Марков. 1993 г.
  • Четвърти старец, „От другата страна“ от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1993 г.
  • Амеде Букчиниони, „Амеде“ от Йожен Йонеско. Постановка Елена Цикова 1995 г.
  • Лило, „Зимните навици на зайците“ от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1996 г.
  • Ромул Август, „Ромул Велики“ от Фридрих Дюренмат. Постановка Здравко Митков 1996 г.
  • Фесте, „Дванайсета нощ“ от Шекспир. Постановка Мариус Куркински 1997 г.
  • Пенсионираният дух, „Преди последния спектакъл“ от Любомир Пеевски. Постановка Илия Добрев 1998 г.
  • Анто, „Вчерашни целувки“ от Юрий Дачев. Постановка Бина Харалампиева. 2000 г.
  • Мила Родино, „45 години не стигат (Българската мечта)“ от Иван Кулеков. Постановка Рашко Младенов. 2002 г.
  • Кръстьо Чокоев (Сокол 1), „Космонавти“ от Илко Иларионов. Постановка Димитър Стоянов 2005 г.
  • Реджиналд Паджет, „Квартет“ от Роналд Харвуд. Постановка Десислава Боева 2006 г.

Телевизионен театър редактиране

Хумористични миниатюри

  • „В подножието на планината“ (1980) (Асен Антов) - виладжията
  • „Зетят“ (1967) - зетят

Филмография редактиране

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2011 – 2019 Столичани в повече (тв сериал) 170 Георги, професора (18-а серия)
2004 Ганьо Балкански се завърна от Европа
(тв сериал)
4 духът на Бай Ганьо
(в 4 серии: от I до IV вкл.)
2003 Вчерашни целувки (тв)
2002 Рапсодия в бяло (тв) старец в старческия дом
1999 Големите игри
(тв сериал)
10 г-н Спиридонов
1998 След края на света (тв) България/Германия/Гърция поп Исай
1995 Еуфорична трагедия – (Urnebesna tragedija) ФР Югославия/България/Франция таксиметров шофьор
1993 Фатална нежност България/Франция генерал
1993 Пантуди (тв) Семов
1991 Бай Ганьо тръгва из Европа Бай Ганьо
1991 Бай Ганьо
(тв сериал)
4 Бай Ганьо Балкански
(в 4 серии: I, II, III, IV)
1990 Балканска перестройка
(Masmediologija na Balkanu)
Югославия д-р Райзер
1990 Карнавалът шефът на карнавала
1990 Под игото
(тв сериал)
9 България/Унгария хаджи Смион
1990 Бащи и синове
(тв сериал)
5 инженер Константин Ванчелов
1989 Заплахата стареца
1989 Брачни шеги 6 нов. доцент Стефан Стефанов
1988 Изложение бай Михо
1988 Неизчезващите
(тв сериал)
5 инженер Константин Ванчелов
1987 Нощем по покривите
(тв сериал)
2 актьорът Георги Калоянчев
1987 Само ти, сърце... докторът
1987 Време за път
(тв сериал)
5 инженер Константин Ванчелов
1987 Дом за нашите деца
(тв сериал)
5 инженер Константин Ванчелов
1986 За къде пътувате бай Деньо
1986 Земляци-веселяци
1986 Ешелоните хлебарят
1986 Характеристика бай Луко Деспотов
1985 Нощем с белите коне
(тв сериал)
6
1985 Ян Бибиян попът
1984 Откога те чакам бившия банков касиер
1984 В името на народа
(тв сериал)
8 народният представител Сотиров, бивш социалдемократ
1983 Фалшификаторът от „Черния кос“
(тв сериал)
3 бай Симо Михайлов
(в 3 серии: I, II, III)
1983 Бон шанс, инспекторе! кметът
1982 Сватба (тв) Гюлев
1982 Бяла магия Бог
1981 Неочаквана ваканция
(тв сериал)
4 старшината
1980 Нощните бдения на поп Вечерко (тв) кметът Вълчо Вълев
1979 Къщата
1979 Бягай... Обичам те Калата
1979 Роялът Зъбчето
1977 Басейнът
1976 Момичето с хармоничката (тв) търговеца
1976 Лебед Стоянов
1976 Ние, геолозите попът
1975 Невероятно красивото куче Берончо (тв) селянинът
1975 Гостът от Абърдийн (тв) Миньо Тенев
1974 Нако, Дако, Цако 3 Нако
1974 Вечни времена
1974 На живот и смърт
(тв сериал)
3
1974 Зарево над Драва 2 Пею
1973 Последна проверка
(тв сериал)
12 Димов, председател на партийната организация
1973 Бягство в Ропотамо бай Манол
1973 Игрек 17 дядото
1973 Нощите на инспектора Маринов
1971 Демонът на империята
(тв сериал)
10 Ибрахим бей
1971 Гневно пътуване академик Техов, бащата на Чавдар
1971 Откраднатият влак България/СССР полковник Тушев
1970 – 1971 Ало, д-р Минев!
(тв сериал)
5 д-р Минев
1970 Езоп
(Ezop)
България/Чехословакия Езоп
1970 Кит Парушев, главния нженер на рибния комбинат
1969 – 1971 На всеки километър
(тв сериал)
26 Салията, немия турчин/полковник Костов
1969 Галилео Галилей
(Galileo)
Италия/България Джордано Бруно
1968 Небето на Велека Лазар
1968 Бялата стая клоун в цирка
1967 Привързаният балон Риксата
1967 Най-дългата нощ фокусникът
1966 Семейство Калинкови
(тв сериал)
12 селянинът Филип
1966 Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров (тв) Джеси Джеймс
1965 Грамофон и маслини за моите приятели (тв) Спас Тумангелов – Гугутката, собственик на бакалията „Нов живот“
1965 Вълчицата Кондов, директорът на колонията
1964 Русият и Гугутката (тв) Гугутката
1964 Невероятна история командирът на пожарната
1963 Инспекторът и нощта инспекторът
1962 Златният зъб милия
1962 Тютюн партизанин
1962 Специалист по всичко Спиро Щерев, щангист
1962 Двама под небето турчето
1960 Първи урок Васката
1959 Малката Мирчо
1959 Командирът на отряда Мите
1958 Любимец №13 футболен съдия
1957 Години за любов посетител в болницата
1957 Урокът на историята
(Урок истории)
СССР/България Ван дер Любе
1956 Ребро Адамово миньорът с букетче цветя
1956 Две победи журналист
1956 Точка първа запалянкото
1956 Димитровградци Щерю Барабата, наивния ентусиаст
1954 Снаха
1952 Наша земя Петко Шилото, граничар
1952 Под игото селянин
(не е посочен в надписите на филма)
1951 Утро над родината циганинът Сали

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници редактиране

  1. Отиде си Калата. Георги Калоянчев почина на 87, dariknews.bg, 18 декември 2012.
  2. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.