Клеменция фон Хабсбург

Клеменция фон Хабсбург е германска принцеса и титулувана кралица на Унгария, съпруга на неаполитанския претендент за унгарския престол Карл Мартел Анжуйски.

Клеменция фон Хабсбург
кралица на Унгария
Родена
1262 г.
Починала
февруари 1293 г. (31 г.)
ПогребанаНеапол, Италия
Управление
Период12911295
Герб
Семейство
РодХабсбурги
БащаРудолф I
МайкаГертруда фон Хоенберг
Братя/сестриГута фон Хабсбург
Агнес фон Хабсбург (1257 – 1322)
Матилда фон Хабсбург
Катарина фон Хабсбург
Албрехт I (Германия)
Хартман фон Хабсбург
Рудолф II
СъпругКарл Мартел Анжуйски (1281)
ДецаКарл Роберт Анжуйски
Клеманс Унгарска
Клеменция фон Хабсбург в Общомедия

Произход и брак редактиране

Родена е през 1262 г. във Виена, Австрия. Дъщеря е на Рудолф I Хабсбург – император на Свещената Римска империя, и на Гертруда фон Хоенберг.[1]

На 8 януари 1281 Клеменция е омъжена за неаполитанския принц Карл Мартел Анжуйски,[1] син на неаполитанския крал Карл II Анжуйски.

Кралица на Унгария редактиране

През 1290 г. умира вуйчото на Карл Мартел – унгарският крал Ласло IV, и съпругът на Клеменция обявява своите претенции за унгарската корона, правата си върху която той обосновава с факта, че по майчина линия е внук на унгарския крал Ищван V. През 1290 г. папа Николай IV признава правата на Карл Мартел и Клеменция върху властта в Унгария, а на следващата 1291 дори ги коронова за крал и кралица на Унгария. Въпреки това Карл Мартел така и не успява да се наложи в самата Унгария, където унгарските аристократи избрали за крал братовчед му Андраш III. Карл Мартел успява единствено да затвърди властта си над някои райони в Хърватия, която по това време се намира в персонална уния с Унгария.

Съпругът на Клеменция умира от чума през 1295 г. Годината на смъртта на самата Клеменция не е уточнена, като според някои предположения тя умира при раждането на най-малката си дъщеря през 1293 г. или няколко месеца след смъртта на съпруга си през 1295 г. Погребана е в Неапол.

Потомство редактиране

Клеменция и Карл Мартел Анжуйски имат три деца:

Бележки редактиране

  1. а б Wurzbach 1860, с. 159.

Източници редактиране