Климент Скопаков
Климент Михайлов Скопаков е български писател и общественик.[1]
| Климент Скопаков | |
| български писател | |
 Петър Мартулков (1) и Климент Скопаков (2) по време на войните. | |
| Роден | Климент Скопаков
|
|---|---|
| Починал | 1975 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
Биография
редактиранеКлимент Скопаков е роден в 1885 година в град Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на възрожденеца Михаил Скопаков. Брат е на писателя Петър Скопаков. Към 1906 година Климент играе в трупата на Войдан Чернодрински.[2] В 1907 година завършва филология в Загребския университет.[3] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Лазарета на МОО.[4] С Опълчението участва и в Междусъюзническата война в 1913 година.[5]
В 1914 година Климент Скопаков е учител по литература в Плевен. в 1915 - 1918 година взима участие в Първата световна война.[5]
Работи като учител по литература във Враца.[6] В 1929 - 1930 година е окръжен училищен инспектор във Враца.[5] Активен деец е на Врачанското македонско благотворително братство.[7] Пише стихове и разкази за деца и възрастни.[8][9][10][11] Според отзив в списание „Златорог“ книгата му за деца „Приказно царство“:
| „ | ...Приказно Царство от Климент Скопаков буди повече интерес и надежди? Разказчета за деца и възрастни. Безпретенциозна белетристика. Някъде наивна. Другаде – шаблонна. И все пак, има места постигнати с простота и лекота.[12] | “ |
Автор е на една от първите биографии на Григор Пърличев.[13]
Външни препратки
редактиране- "В борби за роден край",София, 1943 година
Родословие
редактиране| Г. Скопаков | Зоица Скопакова | Христо Узунов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Скопаков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Дука Г. Скопакова | Климент Скопаков (1885 — 1975) | Петър Скопаков (1872 — ?) | Костадин Скопаков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Атлас на българската литература: 1915 – 1944. Жанет-45, 2005, стр. 407, 493, 1899, 3735.
- ↑ Чернодрински, Војдан. Сеќавања, документи, статии, т. 4, приредил Александар Алексиев. Скопје, Мисла, 1976. с. 101.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 617.
- ↑ а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 112.
- ↑ Исаев, Младен. Незабравимото. Мемоари. София, Български писател, 1976. с. 122.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 502.
- ↑ Богданов, Иван. Кратка история на българската литература, том 1, втора част. Народна просвета, 1969. с. 383.
- ↑ Радев, Иван. Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996, стр. 610.
- ↑ Разкази в стихове и проза за деца и юноши от Климент Скопаков. Плевен, п-ца „Гутенберг“, 1922.
- ↑ Скопаков, Климент М. Всред природата. Стихотворения. Плевен, 1923.
- ↑ Златорог, том 4. Хемус, 1923. с. 313.
- ↑ Скопаков, Климент М. Григор. С. Пърличев. Историко-литературен очерк. // Известия на Семинара по славянска филология при университета в София (3). 1911. с. 413 – 494.