Климент Скопаков

български писател

Климент Михайлов Скопаков е български писател и общественик.[1]

Климент Скопаков
български писател
Петър Мартулков (1) и Климент Скопаков (2) по време на войните.
Петър Мартулков (1) и Климент Скопаков (2) по време на войните.
Роден
Климент Скопаков
1885 г.
Починал
1975 г. (90 г.)
Учил вСофийски университет

Биография редактиране

Климент Скопаков е роден в 1885 година в град Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на възрожденеца Михаил Скопаков. Брат е на писателя Петър Скопаков. Към 1906 година Климент играе в трупата на Войдан Чернодрински.[2] В 1907 година завършва филология в Загребския университет.[3] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Лазарета на МОО.[4] С Опълчението участва и в Междусъюзническата война в 1913 година.[5]

В 1914 година Климент Скопаков е учител по литература в Плевен. в 1915 - 1918 година взима участие в Първата световна война.[5]

Работи като учител по литература във Враца.[6] В 1929 - 1930 година е окръжен училищен инспектор във Враца.[5] Активен деец е на Врачанското македонско благотворително братство.[7] Пише стихове и разкази за деца и възрастни.[8][9][10][11] Според отзив в списание „Златорог“ книгата му за деца „Приказно царство“:

...Приказно Царство от Климент Скопаков буди повече интерес и надежди? Разказчета за деца и възрастни. Безпретенциозна белетристика. Някъде наивна. Другаде – шаблонна. И все пак, има места постигнати с простота и лекота.[12]

Автор е на една от първите биографии на Григор Пърличев.[13]

Външни препратки редактиране

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
Г. Скопаков
 
Зоица Скопакова
 
Христо Узунов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Скопаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дука Г. Скопакова
 
Климент Скопаков
(1885 — 1975)
 
Петър
Скопаков
 
Костадин
Скопаков
 
 

Бележки редактиране

  1. Атлас на българската литература: 1915 – 1944. Жанет-45, 2005, стр. 407, 493, 1899, 3735.
  2. Чернодрински, Војдан. Сеќавања, документи, статии, т. 4, приредил Александар Алексиев. Скопје, Мисла, 1976. с. 101.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 617.
  5. а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 112.
  6. Исаев, Младен. Незабравимото. Мемоари. София, Български писател, 1976. с. 122.
  7. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 502.
  8. Богданов, Иван. Кратка история на българската литература, том 1, втора част. Народна просвета, 1969. с. 383.
  9. Радев, Иван. Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996, стр. 610.
  10. Разкази в стихове и проза за деца и юноши от Климент Скопаков. Плевен, п-ца „Гутенберг“, 1922.
  11. Скопаков, Климент М. Всред природата. Стихотворения. Плевен, 1923.
  12. Златорог, том 4. Хемус, 1923. с. 313.
  13. Скопаков, Климент М. Григор. С. Пърличев. Историко-литературен очерк. // Известия на Семинара по славянска филология при университета в София (3). 1911. с. 413 – 494.