Отваря главното меню

Кнежевичи-Парчевичи

фамилия

Кнежевичи-Парчевичи е босненско-хърватски род, разселен по Балканите.

Неговите представители (включително от производни родове фамилии Черкичи-Парчевичи, Пеячевичи, Кнежевичи и Томагионовичи) взимат дейно участие в борбите срещу османското нашествие и оставят своите имена завинаги в историята не само на България, но и на целия Европейски Югоизток. Те свързват пряката си политическа и военна дейност с виенския кралски двор, заради което получават потвърждение на своя благороднически произход с право на наследствени баронски и графски титли и гербове. От този род излизат бележити политически, военни и културни дейци, които оставят трайна следа в историята на България, Австрия, Унгария и Хърватско.

XIV векРедактиране

Босненският крал Стефан Дабиша-Кнежевич, придобил името „Кнежевич“ по княжеската титла на баща си княз Нинослав Босненски, чрез рода на своята съпруга се свързва в роднински връзки с унгарските и полските крале.

При размириците около босненския престол в 1367 г. между братовчедите Стефан Твърдко I и Стефан Дабиша Кнежевич, последният заедно със синовете си Владислав, Парчия и Вук са преследвани. Стефан Дабиша e принуден да напусне страната. Докато вторият му син Парчия избягва в България, другите му двама синове - първородният Владислав, ослепен от Твърдко, и Вук са затворени. След смъртта на Твърдко I през 1391 г., Стефан Дабиша става крал на Босна, а Владислав и Вук са основоположниците на фамилията Кнежевичи в Босна. Парчия на свой ред става родоначалник на българския клон на Кнежевичите-Парчевичите. Първоначално той пребивава в Търново (до 1399 г.), след което получава от цар Иван Александър наследствени земи и построява замъка "Кнеже" на река Скът (на мястото, където е днешният град Кнежа).[1]

Цар Срацимир включва представителите на фамилията в кръга на своето висше болярско обкръжение. Единият син на Парчия Кнежевич, Андрей Парчевич, е пратеник на видинския владетел в двора на крал Луи I Валоа-Анжуйски, докато вторият му син Никола I Парчевич, който е продължител на фамилията в България, взима участие в Черноменската битка против турската инвазия още през 1371 г. Никола Парчевич се преселва в Чипровец.[1]

XV векРедактиране

Следващият изтъкнат представител на рода е Петър I Парчевич, син на Никола Парчевич. Той взема активно участие в опитите на видинския принц Константин да възвърне владенията на баща си Срацимир по време на династичните междуособици около турския трон в самото начало на XV век, и след неуспеха на начинанието избягва заедно с него в Призрен. Умира през 1423 г.[1]

Неговият син Никола II Парчевич емигрира в Унгария и активно се включва в действията по-късно на унгарския крал Сигизмунд да спре турското нашествие, вероятно пак като член на свитата около българските престолонаследници Константин и Фружин. След окончателното проваляне на всички упорити начинания за освобождението на България, последният се заселва в района на Албания и Черна гора, където около средата на XV век се ражда синът му Йован (Иван, Гиони) Парчевич.

Междувременно родовите владения на Парчевичи, останали в българските земи, запустяват и влачат жалко съществуване докато самите Парчевичи с приближените си са в изгнание извън пределите на родината си – в Албания и Черна гора.

През 1481 г. в България се завръща по-големият син на Никола II Парчевич, Йован (Гиони), и разделя цялото имущество между четиримата си сина, които стават основоположници на четири нови разклонения на рода:

  1. Иван I – най-старият син на Гиони – си запазва името Парчевич. Значително по-късно това име е заменено с името на владетелския замък Черки и към баронската титла, която получават, преките му наследници прибавят Черкичи, Черкич-Парчевич.
  2. Димитър – вторият син – по името на замъка Пеячево приема името Пеячевич.
  3. Стефан – третият син – приема името на стария замък Кнеже и започва да се нарича Кнежевич.
  4. Тома – четвъртият син – запазва името на баща си, което прибавя към своето и става родоначалник на фамилията Тома-Гионович (Томагионович).

Вижте същоРедактиране

През следващите няколко века представителите на фамилиите Парчевич (по-късно Черкич), Пеячевич, Кнежевич и Томагионович се пръскат да живеят по различни места – Хърватско, Унгария, Австрия, Румъния и Аржентина, където и днес живеят техните потомци. [1]

ИзточнициРедактиране