Скът
Скът (в античността на латински Scitus, Сцитус) е река в Северозападна България, Предбалкана и Дунавската равнина, област Враца – общини Враца, Борован, Бяла Слатина и Мизия, десен приток на река Огоста. Дължината ѝ е 134 km, която ѝ отрежда 18-о място сред реките на България. Река Скът е най-големият приток на Огоста.
| Скът | |
.jpg) Скът при Алтимир от въздуха | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Враца Община Враца Община Борован Община Бяла Слатина Община Мизия |
| Дължина | 134 km |
| Водосб. басейн | 1074,1 km² |
| Отток | 1,7 m³/s |
| Начало | |
| Място | северно от Маняшки връх в рида Веслец, Предбалкана |
| Координати | |
| Надм. височина | 556 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на река Огоста → Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 29 m |
Скът е и една от най-опасните реки в България. С тясното си корито и голям водосборен басейн, тя е причина за големи наводнения и десетки смъртни случаи през последните десетилетия.
Най-печалното прииждане на реката е през 2014 г., когато тя буквално удавя град Мизия.
Географска характеристика редактиране
Извор, течение, устие редактиране
Река Скът извира от местността Речка, северно от Маняшки връх (781 m, най-високата точка на планинския рид Веслец), на 556 m н.в. В началото тече на изток, а след село Горно Пещене се насочва на север. Обхожда от запад и север възвишението Борованска могила (420 m) чрез къс пролом, навлиза в Дунавската равнина и продължава на изток, като почти до устието си тече в широка асиметрична долина с по-стръмен десен склон. След село Бъркачево реката завива на север, а след град Бяла Слатина – на северозапад. От село Алтимир Скът продължава в северна посока, като наклонът на реката става много малък, с което се обясняват множеството ѝ меандри. В този участък широчината на реката е от 5 до 10 m, като дъното и е покрито с пясък. По-рано Скът и Огоста са се вливали отделно в Дунав. Заради атомната електроцентрала Козлодуй коритото на Огоста е било пренасочено към коритото на Скът и сега Скът се влива отдясно в река Огоста на 3 км преди устието ѝ в Дунав, на 29 m н.в.
Водосборен басейн, речен отток, притоци редактиране
Площта на водосборния басейн на реката е 1074,1 km2[1], което представлява 34% от водосборния басейн на река Огоста.
Списък на притоците на река Скът: → ляв приток ← десен приток:
- ← Корене
- ← Речка
- ← Напоя
- ← Енева река
- → Мраморчица
- ← Лалов дол
- ← Каменития дол
- → Бързина 37 km / 244 km2
- ← Сираковска бара
- ← Кнежни дол
Хидроложки показатели редактиране
Средногодишният отток при станция Нивянин е 0,86 m3/s. Максимумът е през пролетта, което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове. Пълноводието на реката продължава до юни, дължащо се на майско-юнския дъждовен максимум. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.[2]
| речен отток | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII | средногодишен |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| количество (m3/s) | 0,72 | 1,31 | 2,02 | 1,36 | 1,51 | 1,07 | 0,38 | 0,24 | 0,35 | 0,40 | 0,31 | 0,70 | 0,86 |
| количество (% от годишния обем) | 6,90 | 12,60 | 19,50 | 13,10 | 14,60 | 10,30 | 3,70 | 2,30 | 3,40 | 3,80 | 3,00 | 6,80 | 100,0 |
Средногодишният отток при град Мизия е доста по-голям и достига до 1,7 m3/s.
Селища редактиране
По течението ѝ са разположени 2 града и 15 села:
- Община Враца – Горно Пещене, Големо Пещене, Мало Пещене и Оходен;
- Община Борован – Нивянин;
- Община Бяла Слатина – Комарево, Бъркачево, Попица, град Бяла Слатина, Търнава, Алтимир и Галиче;
- Община Мизия – Липница, Крушовица, Войводово, град Мизия и Сараево.
Стопанско значение редактиране
Водите на Скът и множеството му малки притоци се използват главно за напояване, като за тази цел в басейна на реката са изградени множество малки микроязовири.
От село Алтимир до устието на реката по долината ѝ, на протежение от 23,8 km преминава второкласен път № 15 от Държавната пътна мрежа Враца – Оряхово.
В участъка от град Бяла Слатина до село Алтимир, покрай левия бряг на реката, на протежение от 13,9 km е прокаран третокласен път № 133 от Държавната пътна мрежа Бяла Слатина – Вълчедръм – Лом.
В участъка от град Бяла Слатина до село Бъркачево, покрай десния бряг на реката, на протежение от 8,6 km е прокаран третокласен път № 134 от Държавната пътна мрежа Бяла Слатина – Габаре – Горна Бешовица.
От Бяла Слатина до устието на реката е преминавало и трасето, което все още съществува на терена на бившата теснолинейна жп линия Червен бряг – Оряхово.
Вижте също редактиране
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-34-12. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- ↑ Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
- ↑ География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 444.