Ковил (светилище)

светилище в България

Ковил е разположен на огромна площ скално-култов комплекс край село Ковил.[1] Мащабът му надхвърля няколкократно територията на скално-култовите комплекси Перперикон, Белинташ и Харман кая. Разпростира се на километри по билото в м. Белите камъни, между селата Ковил и Джанка. Според някои източници светилищата на територията на комплекса са девет на брой, без да е ясен критерият за тяхното разграничаване, при някои от обектите се наблюдава почти пълно унищожаване, а други структури са видимо недовършени.[2]

Ковил
Шарапана на територията на комплекса
Шарапана на територията на комплекса
Местоположение
Bulgaria Kardzhali Province relief location map.jpg
41.5202° с. ш. 25.6644° и. д.
Ковил (светилище)
Местоположение в България Област Кърджали
Страна Флаг на България България
Област Област Кърджали
Археология
Вид Скално-култов комплекс
Период XIV – XII в. пр. Хр.
Епоха Халколит – Бронзова епоха – Желязна епоха – късна Античност

Описание и особеностиРедактиране

Предназначението на грандиозния скално-култов комплекс край с. Ковил все още е неразгадано от българската историческа наука – размерите на обекта предполагат голям възможният брой на предполагаемите посетители или обитатели на мястото. Комплексът е проучван археологически само частично.[3]

 
Пътеката минаваща върху некропола

Археологически проучванияРедактиране

Комплексът е частично проучван в периода 1989 – 1993 г. от българските археолози Георги Нехризов и Георги Кулов. Проучени са наличните скално-изсечени съоръжения в местността „Ак кая“ (от турски – Бялата скала).

Проучваното светилище е разположено на открояващ се бял скален венец (вулканични туфи) върху билото на каменист хребет. От запад in situ се наблюдават следи от зид без спойка, преграждал достъпната страна. На билото в скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи, както и голяма, добре запазена шарапана, ниши. Под него има сводообразни пещери, в някои от които се забелязват следи от човешка намеса. Откритият по билото керамичен материал е датиран от късната Бронзова и ранната Желязна епоха.

При проведените в периода 1991 – 1993 година организирани разкопки е открит и един анфороподобен идол. При подхода към обекта върху билото се преминава край други две древни съоръжения – некропол и водохранилище.

Наред с често срещаните в мегалитните светилища на района ниши, стълби, шарапани, жлебове на каменното плато, под лек наклон са издълбани улеи с дължина десетки метри с неизвестно предназначение. Забелязват се и следи от градежи, които вероятно са от по-късни епохи.

Скалната гробница край село Джанка може да се разглежда като отделен обект, но е видно, че тя е част от огромното съоръжение или останки от древен град. Гробницата е сравнително запазена с преддверие, което води до по-ниско разположена трапецовидна камера, стесняваща се нагоре, където вероятно е имало отвор. В близост се намира плитък басейн с диаметър 1,6 m и дълбочина 0,5 m с отточен отвор, който се разглежда като шарапана.

В близост до автомобилния път КрумовградХасково, непосредствено след къщите на селото ясно личат очертанията на скален некропол. Гробовете са изсечени в скалите по периферията на билото в местността Белите камъни (Ак кая), където започва и скално-култовият комплекс. Общият им брой на видимите гробове е девет, от които три са видимо добре запазени, четири са почти напълно унищожени, а два са недовършени. Гробовете са разположени в една линия с приблизителна ориентация север-юг. Не са открити следи от трупополагане. Погребенията са извършвани чрез трупоизгаряне извън гроба, като останките и много дарове са полагани в урна или направо на терена и ограждани с камъни. При извършените разкопки са открити много накити, фибули, глинени зооморфни култови фигури и изобилие от керамичен материал. Некрополът е датиран в периода II в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. (Върху гробните съоръжения в наши дни минава пътека свързваща две от махалите на с. Ковил.)

За скално-култовия обект в м. Ак кая е изготвена Регистрационна карта за Археологическата Карта на България № 2510024, с автори Георги Кулов и Георги Нехризов през 2005 г.[4][5]

През 2007 г. българската археоложка Стефанка Иванова залага няколко сондажа на територията на комплекса и разкрива керамични фрагменти и каменни оръдия на труда датиращи от епохата на Енеолита.[6]

 
Структурата интерпретирана от проф.Васил Марков като пирамида
 
Пещера Утробата край с. Ковил
 
Силно изветрели трапецовидни ниши на територията на комплекса при Ак кая

В началото на септември 2015 г. проф.Васил Марков обявява в интервю за тв предаването на БНТ 2България днес“, че на територията на скално-култовия комплекс при с. Ковил, по време на археологическо теренно проучване е регистриран обект с формата на пирамида оформена в естествените скали в местността Ак кая, където е функционирал и храм посветен на Слънцебога, датиращ от 2500 г. пр. Хр.

Проф. Марков съобщава че, мегалитният комплекс е част от огромна сакрална територия (обхващащ площ от приблизително 5 – 6 km дължина и около 2 km широчина), наситена с мегалитни и скално-изсечени паметници, включваща цели комплекси скално-изсечени жертвеници, улеи, култови пещери, трапецовидни ниши, следи от антични градежи, антропоморфни каменни фигури и др.

Според проф. Марков сакралният център на свещената територия е разположен в западната част на комплекса – върху естествено плато, където са изградени множество култови площадки, разположени на няколко нива във височина и наситени със скално-изсечени елементи. Най-впечатляваща сред тях е скално-изсечената в материковата скала на платото стъпаловидна пирамида.

Структурата оприличена на „пирамида“ е висока около 15 m, и се състои от пет стъпаловидни тераси оформени в скалата. Паметникът е ориентиран е по посоките на света и е „прилепен“ е към скалния отвес, в който е изсечен, така че северната му част „прелива“ в скалния масив на самото плато.

Първата, втората и третата скални тераси, както и плоският връх на пирамидалната структура са използвани в древните култови практики, за което свидетелстват регистрираните върху тях скално-изсечени жертвеници с вкопани в скалата „изтичащи“ на юг, изток и запад улеи. Ориентацията им спрямо Слънцето подсказва, че става въпрос за съоръжения използвани за култови практики, свързани с възлияние на свещена течност, посветени на Слънцебога.

Следите от слънчевия култ са най-очевидно при най-голямото изсичане, разположено на първата, най-ниска площадка на скалната пирамида представляващо значителна по размери полузасводена скална ниша, ориентирана изток-запад и широко отворена на юг. Общата ѝ дължина надвишава 12 m, а ширината ѝ – 3 m. В оформящата го от изток тънка каменна стена е пробит отвор с форма на елипса („око“) (размери на хоризонталната ос – 0.5 m и вертикалната ос – 0.4 m), така че лъчите на изгряващото слънце проникват през отвора и попадат върху северната стена на нишата. Работната хипотеза за предназначението на това съоръжение е, че се касае за изсечен храм на слънцето, една от функциите на който в древността била измерването на календарното време.

Според проф. Марков резултатите от теренното проучване на екипа му са изненадващи, особено по отношение на датировката и характеристиките на обекта. Проф. Марков споделя че, този вид пирамидални структури са разглеждани като жертвеници в тракологията и че са известни на историческата наука още с публикуването на обекти като пресечената пирамида от комплекса край с.Татул, както и от аналогични паметници от Фригия (Анатолия, Турция).[7]

В недрата на т.нар. „пирамида“ се намира пещера утроба, оформена в естествена вертикална пукнатина в скалите водещи, чийто вход и дъно са оформен вторично да приличат на своеобразна женска утроба. В самото дъно на пещерата древните са оформили и своеобразен олтар. Слънчевата светлина достига до дъното на пещерата в определена част от деня, като слънчевите лъчи наподобяват фалос, като наблюдаваното явление е мислено от древните като „съвокуплението (т. нар.“свещен брак") на Слънцебога и Великата Богиня Майка" (симвоилизирана от сакрализираната скала). Според проф. Марков, идентифицираната пещера утробата по-малка от вече познатите подобни обекти при Харман кая и с.Илиница.[8]

ДатиранеРедактиране

 
Елипсовидният отвор („око“) в полузасводената ниша в подножието на пирамидата

По време на теренното проучване в края на 2014 г. екип на Университетския научноизследователски център за древни европейски и източносредиземноморски култури към ЮЗУ „Неофит Рилски“, съвместно с Институт за космически изследвания и технологии към БАН и филиал Стара Загора (в рамките на университетсктия проект „Мегалитната култура в Древна Тракия ІІ етап“) открива керамични фрагменти от различни епохи – ранният Халколит, Бронзовата епоха, Желязната епоха и късната Античност. Проф. Марков предполага, че скално-култовият комплекс съществува до приемането на Християнството.[9]

Археоастрономическо проучванеРедактиране

Археоастрономическите проучвания при пирамидалната структура са проведени от доц. д-р Алексей Стоев и доц. д-р Пенка Мъглова (Института за космически изследвания и технологии при БАН) през месец юни 2015 г. Измерванията реализирани от двамата учени показват, че в средата на помещението е изсечена проективна система, позволяваща да се наблюдава изгрева на Слънцето по време на пролетното и есенно равноденствие. През изкуствено оформеното в източния край на скалната ниша елипсовидно отверстие („око“) може да се проектират слънчевите лъчи върху специално изсечена повърхност на стената на нишата, а проекцията е била възможна за около 20 дни, центрирани към деня на пролетното равноденствие (10 март – 2 април по съвременния календар).

Специално внимание според учените заслужават и няколкото дълбоки и значителни по размерите си скално изсечени ниши (може би използвани за гробници) – оформени в подножието на стъпаловидната пирамида и също отворени на юг. Нишите в подножието на пирамидата и скално изсечения „слънчев храм“ над тях, са свързани с останалите култови площадки във височина на структурата посредством тясна, изсечена в скалата пътека. При археоастрономическите проучвания (чрез определяне на астрономическия азимут на изгрева на Слънцето, наклона на местния хоризонт, ерозията на скалните форми и др.) е определен наклонът на еклиптиката по време на създаването на паметника – i = 23°,99, който според Стоев и Мъглова, отговаря на периода заключен между 2600 – 2500 г. пр. Хр., като по всяка вероятност паметникът е бил дооформян и използван в последващите епохи, включително до II – III век сл. Хр.[10]

Любителски проучванияРедактиране

Скално-култовият комплекс край село Ковил е популярна туристическа дестинация сред любителите на историята и археологията. През пролетта на 2012 г. в канала за видео споделяне youtube е публикувано кратко видео, което показва пещера-утроба намираща се в северната част на скалното плато до с. Ковил (част от култовия комплекс). Според любителите изследователи пещерата-утроба е с южна ориентация и има допълнителен оптичен път към хълм на югоизток.

ФотогалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. wikimapia.org Местоположение на Скално-култов комплекс Ковил
  2. jti-rhodope.eu (Traveler's Guide East Macedonia & Thrace) „Тракийско скално светилище, крепост и некропол от скални гробове – с. Ковил“
  3. tourism.kardzhali.org – Скален некропол с жертвеник, с. Ковил
  4. Г. Нехризов, Г. Кулов, Ж. Величков, „Теренни обхождания в община Крумовград“ – АОР през 1990, София, 1991, стр.67
  5. Регистрационна карта за АКБ № 2510024, автор Г. Кулов; Нехризов 2005, Каталог, обект с № 29.
  6. „БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ ГОДИШЕН ОТЧЕТ за 2007 г.“, БАН София 2008 г.
  7. Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, 2000, стр.71
  8. bnt.bg – „Уникални пирамиди от древна Тракия“ – България Днес, видео от 14.09.2015
  9. archaeologyinbulgaria.com – „Thracologists Discover Ancient Thracian Rock Step Pyramid in Eastern Rhodope Mountains in Southern Bulgaria“ by Ivan Dikov, published on December 21, 2015
  10. Югозападен университет „Неофит Рилски“ УНИВЕРСИТЕТСКИ НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ЗА ДРЕВНИ ЕВРОПЕЙСКИ И ИЗТОЧНОСРЕДИЗЕМНОМОРСКИ КУЛТУРИ – Скално-изсечена пирамида край с. Ковил

Външни препраткиРедактиране