Коларица
Коларица (на гръцки: Μανιάκι, Маняки, до 1960 година Μανιάκη, до 1927 година Κολάρτζα, Колардза[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
| Коларица Μανιάκι | |
| — село — | |
  Коларица  Коларица  Коларица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Суровичево |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 692 m |
| Население | 411 души (2021 г.) |
| МПС код | PA |
География
редактиранеСелото е разположено в котловината Саръгьол на източния бряг на Островското езеро срещу село Пътеле (Агиос Пантелеймонас) на 12 километра северно от демовия център Чалджиево (Филотас).
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ 1889 година Стефан Веркович пише за Коларица:
| „ | Село Колацка със 70 мохамедански къщи. Данъкът им е 10000 пиастри. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Жителите му носят названието саръгьолчани. Земята на селото е безлесна.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Коларица има 250 жители турци.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Коларица е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 75 къщи.[4]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Коралца има 100 къщи турци.[5] По силата на Лозанския договор турското население на Коларица е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Маняки.[6] В 1928 година Коларица е чисто бежанско село с 58 бежански семейства и 219 жители бежанци.[7]
До 2011 година селото е част от дем Чалджиево (Филотас).
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Гьол Бойну Тепеси[8] | Γκιόλ Μποϊνοϋ Τεπεσί | Лофос Лимнис | Λόφος Λίμνης[9] | връх на ЮЗ от Коларица (666 m)[8] |
| Хаджилар[8] | Χατζαλάρ | Ерепия | Ερείπια[9] | бивше село на Ю от Коларица[8] |
| Кури[8] или Куру[10][11] | Κουρί Λόφος | Логос | Λόφος[9] | връх на Ю от Коларица (761 m)[8] |
| Нишан[8] | Νισάν | Симади | Σημάδι[9] | връх на С от Коларица (672,3 m)[8] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 526 | 484 | 411 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 152. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
- ↑ Topografska Karta JNA 1:100.000.
- ↑ Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.