Колхоз

селскостопанска организация в Съветския съюз

Колхо́з (на руски: колхоз, от коллективное хозяйство; Loudspeaker.svgчуйте) е форма на колективно селско стопанство в СССР.

При нея производствените средства (земя, оборудване, животни, семена и др.) са съвместна собственост и резултатите на труда се разпределят според общото решение на участниците. Колхозите съществуват паралелно с държавните стопанства, наречени совхози. Двете форми възникват в резултат на колективизацията след Октомврийската революция през 1917 г. като противоположност на феодализма и индивидуалното селско стопанство.

Събиране на зелето в колхоза на Аргун, 1938 г.

Колхози при СталинРедактиране

 
Сенокос в колхоза на Орхеевски район, Молдавска ССР, 1941 г.

Колхозникът е получавал дял от продукцията и възнаграждение, според работните дни, докато совхозникът е бил на заплата. В действителност колхозниците са получавали парично възнаграждение много рядко. Към 1946 г. 30% от колхозите не са възнаграждавали с пари, а 73% са изплащали под 500 грама зърно на работен ден. Освен това колхозът е бил длъжен да продава зърно на държавата при фиксирани цени, докато тя е препродавала продуктите му в градовете по много по - високи - примерно 1 килограм масло се е купувал от колхоза за 4 рубли и се е продавал за 28, а килограм месо - за 14 копейки и 30 рубли съответно, или 214,28 пъти по - висока.[1]

Членовете на колхоза са имали право да разполагат с малко частна земя и животни. Площта на земята е била различна из различните части на Съветския съюз, но обикновено е била около 4 декара. Преди революцията селянин с по-малко от 55 дка земя се е считал за твърде беден, за да издържа семейство. И все пак ако колхозникът не е извършвал задължителния минимум работа, той е подлежал на наказания, включващи отнемане на частната земя или 1 година затвор в трудов лагер. Но личните участъци са били облагани с държавни налози в размер на 10 - 15% от изчислената от съветските икономисти годишна доходност, и нормите нарастват непрекъснато - примерно през периода 1940- та 1948 - ма налога за една крава се увеличава с 483,33%, за свиня - с 500%, картофено насаждение - с 1000%, а от коза или овца - със 775%, въпреки скорошната разруха от почти четиригодишната война с Германия, засегнала особено тежко важни земеделски райони като Украинска ССР, Молдавска ССР, Кубан и Поволжието, като нормите на доходност са били увеличени през годините 1942 - 1943 - та, когато тези райони са били под окупация или в тях са се водели тежки сражения. Също така от личната си земя колхозниците са били длъжни да изпълняват планове за задължителни държавни доставки, наричани "оброк", който също е растял - примерно през 1940 - 1948 - ма задължителните доставки на месо за колхозен двор нарастват с 25%, а на мляко - с между 33,33% и 55,56%, и също така през 48 - ма един колхозен двор задължително е бил длъжен да дава от 30 до 150 кокоши яйца. Тези доставки до 1954 - та са се изисквали и от колхозници, които са нямали местни селскостопански животни, или кокошки, защото са могли да бъдат заменяни с парични плащания или други продукти. През 1952 - ра с налог са обложени и пилетата, новородените прасенца, телетата и агнетата. Оброкът е отменен през 1958 - ма година. През периода 1927 - ма - 1958 - ма селяните редовно са принуждавани да купуват държавни облигации, които не са погасени, а всяко колхозно семейство е било задължено да прави и "доброволни" такси. Колхозниците са били принуждавани да полагат принудителен труд за добив на дървесина и торф, а 6 дни годишно - и за строежа на пътища. А училищата, болниците, а при наличие - и детските градини са били издържани за сметка на колхозите. До 1964 - та колхозниците не получават пенсии, и в началото те са средно само по 12 рубли и 50 копейки месечно.[2]

През 20 - те години се осъществява доброволна колективизация, но резултатите й са незаводолителни - през 1929 - та колхозниците са едва 3,9% от селяните в СССР, като малко от тях са идейни комунисти, а повечето са бедни селяни, нямащи какво да губят.

В колхозите, както и в совхозите, на членовете им е било забранено да напускат кооперацията или да мигрират от селските райони към градските. Така селяните остават неразделно свързани с колхозите и совхозите в продължение на поколения. Заради това населението на СССР е сравнявало тази система с отмененото през 1861 - ва крепостничество и е тълкувало неофициално тогавашната абревиатура на управляващата партия като "Второ крепостно право (болшевики)".[3]

Доказателство за стопанската неефикасност на колхозите е факта, че независимо от това, че делът на частните селскостопански парцели в СССР е бил между 5 и 7% от площта на обработваемата земя, през 1940 - та те са давали по задължителните държавни доставки до 30% от картофите, 25% от птичето и животинското месо, 100% от яйцата, 26% от млякото и 22% от вълната.

Статистики за СССРРедактиране

Колхози и совхози в СССР: брой селски стопанства, среден размер и дял в аграрната продукция

Година Брой колхози Брой совхози Размер на колхоза, ha Размер на совхоза, ha Дял на колхозите Дял на совхозите Дял на домакинствата
1960 44 000 7400 6600 26 200 44% 18% 38%
1965 36 300 11 700 6100 24 600 41% 24% 35%
1970 33 000 15 000 6100 20 800 40% 28% 32%
1975 28 500 18 100 6400 18 900 37% 31% 32%
1980 25 900 21 100 6600 17 200 35% 36% 29%
1985 26 200 22 700 6500 16 100 36% 36% 28%
1990 29 100 23 500 5900 15 300 36% 38% 26%

Колхози след 1991 г.Редактиране

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. започва процес на преминаване от планова икономика към пазарна такава. Преструктурирането на селските стопанства е било важна стъпка в този преходен период. Прието са закони, разрешаващи корпорациите. Тези корпорации са можели да се организират по различни начини, включително пак като колхози и совхози. Все пак, по мнението на повечето членове и мениджъри на тези корпорации, те все още продължават да функционират като старите колхози.

Брой на колхозите и корпоративни селски стопанства в Русия, Украйна и Молдова в периода 1990 – 2005 г.

Русия Украйна Молдова
Година Брой колхози Брой корпоративни стопанства Брой колхози Брой корпоративни стопанства Брой колхози Брой корпоративни стопанства
1990 12 800 29 400 8354 10 792 531 1891
1995 5522 26 874 450 10 914 490 1232
2000 3000 27 645 0 14 308 41 1386
2005 2000 22 135 0 17 671 4 1846

В останалите части на бившия СССР колхозите са отстранени почти напълно.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  • Exile and Discipline: The June 1948 campaign against Collective Farm shirkers by Jean Levesque, с. 13
  • Caroline Humphrey, Karl Marx Collective: Economy, society and religion in a Siberian collective farm, Cambridge University Press, Кембридж (1983), с. 96.
  • Leonard E. Hubbard, The Economics of Soviet Agriculture, Macmillan, Лондон (1939), с. 233.
  • Roy D. Laird, Collective Farming in Russia: A Political Study of the Soviet Kolkhozy, University of Kansas Publications, Лоурънс, Канзас (1958), с. 120.
  • Fedor Belov, The History of a Soviet Collective Farm, Praeger, Ню Йорк (1955), с. 87.
  • Fedor Belov, op. cit., с. 110 – 111.
  • Caroline Humphrey, op., с. 14.
  • Leonard E. Hubbard, op., с. 275.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kolkhoz“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.