Константин Гладичев

Константин Христов Гладичев е български офицер, полковник, участник Сръбско-българската (1885), командир на 1^-ва дружина от 39^-и пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 36^-и пехотен козлодуйски полк (1915 – 1917) и на 3^-та бригада от 1^-ва пехотна софийска дивизия (1917 – 1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Константин Гладичев
български офицер
Роден	15 септември 1864 г. Аджар, Османска империя
Починал	14 януари 1924 г.
Учил в	Национален военен университет
Награди	„Свети Александър“ Военен орден „За храброст“ „За заслуга“ За военна заслуга

Биография

Константин Гладичев е роден на 15 септември 1864 г. в Аджар, Пловдивско. На 20 октомври 1885 постъпва на военна служба. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в състава на Ученическия легион, през 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище и достига до звание юнкер. Завършва на 27 април 1887 г. в 8^-и випуск 61^-ви по успех, произведен е в чин подпоручик и е зачислен в 9^-и пехотен пловдивски полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 в чин капитан. През 1900 г. е адютант в 1^-ва бригада на 2^-ра пехотна тракийска дивизия. През 1906 г. е произведен в чин майор, а от 1909 г. е командир на дружина от 28^-и стремски полк. През 1911 г. е произведен в чин подполковник,

Подполковник Гладичев взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на 1^-ва дружина от 39^-и пехотен полк. На 14 февруари 1915 г. е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Гладичев командва първо 36^-и пехотен козлодуйски полк (1915 – 1917), след което 3^-та бригада от 1^-ва пехотна софийска дивизия. През 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас, през 1918 г. с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден със същия орден, а съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас.

През 1919 г. е уволнен от служба. Умира на 14 януари 1924 г. Полковник Константин Гладичев е женен и има 1 дете.

По време на военната си кариера е началник на 9-о полково военно окръжие.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1894)
• Майор (1906)
• Подполковник (1911)
• Полковник (1915)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1886 – 1887)

Награди

• Орден „Св. Александър“ V степен с мечове
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас (1917)
• Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1918/1921)
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас (1921)
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 202.
• Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.