Отваря главното меню

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 12 февруари 1900 – 1918
май 1919 – 27 юли 1919
5 юни 1937 – декември 1944
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон/щаб Лом (12 февруари – 23 април 1900)
Видин (23 април 1900 – 1903)
Оряхово (1903 – декември 1944)
Марш

Козлодуйски марш

(марш на 36-ти Козлодуйски полк)

Юначен дух се в нази крий,
за родний край се бихме ний.
За тоя хубав майски кът,
с дела зачудихме светът!

С усмивка мряхме в бой жесток –
Родината ни – скъп залог –
я тъпчеше коварен враг,
но днес е той под наший крак.

При Тимок, Роглево сред кръв
летеше наший пол най-пръв!
Блювановац, Алия в прах
обърнахме със горд замах.

Духът на Ботев вижда, чуй
за горди полк на Козлудуй,
узна от подвига светът,
как лаври славно се берат.

Родино мила, ти си нам
живот и майка, бог и храм,
за който всичко ще дадем,

и с гордост ще за теб да мрем.

ФормиранеРедактиране

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк е формиран в Лом под името Дванадесети пехотен резервен полк на 12 февруари 1900 съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 23 май 1899 г. се премества във Видин.[1] Съгласно указ №84 от 29 декември 1903 година полкът се развръща от една в две дружини и се преименува на 36-ти пехотен козлодуйски полк. Част е от състава на 2-ра бригада на 6-та пехотна бдинска дивизия. Установява се на гарнизон в Оряхово.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)Редактиране

Полкът е мобилизиран през септември 1912 година във връзка с участието му във Балканската война (1912 – 1913) и от дву дружинен става четири дружинен. В началото на Балканската война съставът на полка наброява 4671 човека.[3] Участва в боевете за Кавакли, Люлебургас и Чаталджа. [2][1]

След сключването на Лондонския мир на 17 май 1913 г. полкът с цялата 6-та пехотна бдинска дивизия се прехвърля на запад от Чаталджа към Македония. Установява се в района на град Струмица. Тук дивизията е разделена. 36-ти пехотен козлодуйски полк е насочен към град Щип към района, в който е разположена 8-ма пехотна тунджанска дивизия. по време на Междусъюзническата война воюва при Струмица и Хамзали, при Пехчево и с. Дубочица.

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

През септември 1915 година полкът е мобилизиран във връзка с участието му в Първата световна война (1915 – 1918).[2] Влиза в състава на 2-ра бригада от 6-та пехотна бдинска дивизия. На 28 септември 1916 влиза в състава на 2-ра бригада от Сборната дивизия, заедно с 35-ти, 53-ти, 6-ти, 82-ри пехотни полкове, 11-ти и 6-ти маршеви полкове, 3-ти и 4-ти конни полкове, сборен артилерийски, тежък артилерийски и 2-ри артилерийски полк и пионерна дружина. Сражава се в Добруджа през 1916 в състава на Трета армия и на Македонския фронт през 1917. Участва в атака на Кубадинската позиция.[4]

На 20 октомври 1918 година 1-ва, 2-ра и 3-та дружина остават в заложничество, а 4-та се завръща в България и е демобилизирана.[2][1]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 75
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5220
Коне: 644 Обикновени: 85
Товарни: 368
Специални: 4
Пушки и карабини: 4537
Картечници: 4

Между двете световни войниРедактиране

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк е формиран отново през май 1919 година от 36-та пехотна допълваща дружина, но съгласно предписание №2781 от 27 юни 1919 е разформирован, като от кадъра му се формира 3-та дружина на 3-ти пехотен бдински полк. На основание царска заповед №25 от 5 юни 1937 година 2-ра дружина от 4-ти пехотен плевенски полк се преименува на 36-ти пехотна козлодуйска дружина, която през август 1938 се развръща в полк.[2][1]

Втора световна война (1941 – 1945)Редактиране

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941) в района на Елхово, след което от 1942 до 1943 г. е в състава на 1-ви български окупационен корпус. Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава на 9-та пехотна плевенска дивизия.[2][1]

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк е демобилизиран през декември 1944 година. Към него се числи и Гвардейската дружина от Оряхово

НаименованияРедактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Дванадесети пехотен резервен полк (12 февруари 1900 – 29 декември 1903)
  • Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (29 декември 1903 – 27 юли 1919)
  • Тридесет и шести пехотна козлодуйски дружина (5 юли 1937 – август 1938)
  • Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (август 1938 – декември 1944)

КомандириРедактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Майор Иван Петров от 1903
Подполковник Хараламби Янакиев от 1904
Полковник Спас Чилингиров към 1904
Полковник Станчо Радойков 1912 – 1913
Подполковник Константин Гладичев октомври 1914 – 1917
Подполковник Стефан Соларов Първа световна война
Подполковник Йосиф Шишков Първа световна война
Полковник Георги Шкодрев 1941 – 1942?
Полковник Павел Панов 12 май 1942 – 1945
Майор Борис Иванов
Кирил Граменов 1947

Други командириː подполковник Димитър Николов

ДругиРедактиране

  • На 30 октомври е бойният празник на 36-ти пехотен Козлодуйски полк.
  • В началото на 20 век, след като завършва военна гимназия, в редовете на 36-ти пехотен Козлодуйски полк служи бъдещият военен пилот полковник Радул Милков, извършил по-късно – на 16 октомври 1912 г., първия разузнавателен полет в историята на българската авиация.
  • По време на Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война в редовете на 36-ти пехотен Козлодуйски полк е служил бъдещият политически и военен деец генерал-лейтенант Фердинанд Козовски.
  • От 1931 до 1958 във военния духов оркестър към 36-ти пехотен Козлодуйски полк е бил назначен големият български композитор Дико Илиев. Това е най-плодотворния период от творчеството му и там той създава легендарните хора „Зиг-заг“, „Селски въздишки“, „Варненско хоро“, „Оряховска идилия“, „Дайчово хоро“, „Селски празник“, правото хоро „Александрийка“, „Добруджанско право хоро“, пайдушкото хоро „Народна душа“, и много други хора̀ и маршове. Особено благотворно влияние за израстването му изиграва диригентът на оркестъра подпоручик Александър Вейнер – чех по произход. Дико Илиев участва в първата фаза на Втората световна война в редовете на 36-ти пехотен козлодуйски полк като щабс-тръбач.
  • На 27 юни 1942, в чест на падналите войници от 36-ти пехотен Козлодуйски полк в Добричката епопея, по време на Първата световна война, село Осман факъ (Добричка община) е преименувано на Козлодуйци.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д ДВИА, ф. 85, История на фондообразувателя
  2. а б в г д е Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 60
  3. Въчков, Александър. Балканската война 1912 – 1913. София, Анжела, 2005. ISBN 954-90587-2-7. с. 28.
  4. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

ИзточнициРедактиране