Константин Косев

български историк

Константин Димитров Косев е български историк и политик от БСП.

Константин Косев
български историк и политик
Роден
15 август 1937 година
Починал
26 ноември 2020 година (83 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вИнститут по история при БАН
Софийски университет
Политика
ПартияБСП
Депутат
IX НС   VII ВНС   

БиографияРедактиране

Роден е на 15 август 1937 г. в Дупница. Син е на историка Димитър Косев. През 1960 г. завършва Софийския университет със специалност „История“. Работил е като докторант в Института по история при БАН. През 1965 г. защитава научната степен „кандидат на историческите науки“ с дисертация на тема „Развитие на капиталистическите отношения в българското градско стопанство през 60-те и 70-те год. на ХІХ в.“ с научен ръководител проф. Ал. Бурмов. В периода 1966 – 1967 г. специализира в Мюнхен и Бон. Между 1973 и 1978 г. е заместник-директор на Института по история и на Единния център по история на БАН. В периода 1974 – 1989 г. е преподавател по история в Историческия факултет на Софийския държавен университет (София). През 1977 г. става доктор на историческите науки, а от 1979 г. – и професор. От 1989 г. е член-кореспондент на БАН.

През 1990 г. е назначен за министър на народната просвета и заместник-председател на Министерския съвет. Депутат в VІІ Велико Народно събрание 1990 – 91 г. От 1991 до 1997 г. отново е преподавател в Софийския университет, а от 2003 г. е академик[1]. Между 1996 и 2007 г. е заместник-председател на БАН.

Научно творчествоРедактиране

Автор е на 8 монографии, 15 студии и много научни статии. Научните му интереси са свързани с Възраждането, борбата за национална независимост и дейността на нашите революционери, Освобождението (1877 – 78 г.) Особен интерес Косев проявява към германската политика по Източния въпрос и конкретно ролята на Ото фон Бисмарк за разпалването на Източната криза (1875 – 78 г.) и косвено неговата роля за Българското освобождение, както и ролята на „железния канцлер“ по време на Берлинския конгрес (13.06 – 13.07.1878 г.). В своите трудове той детайлно изяснява сложните взаимоотношения между Русия, Германия и Австро-Унгария и тяхното отражение върху хода на Източната криза.

ПризнаниеРедактиране

  • Почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

По-важни трудовеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 342, ISBN 954-528-790-X