Константин Станчов
Константин Константинов Станчов (понякога Станчев) е български офицер (генерал-майор), служил като началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия, първи началник на Военната академия и началник на Варненския укрепен пункт.
| Константин Станчов | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1890 – 1918 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Битки/войни | Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 30 декември 1870 г.
|
| Дата и място на смърт | |
.svg){kind=small}
Биография
редактиранеКонстантин Станчов е роден на 30 декември 1870 г. в Свищов. През 1890 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 12-и випуск, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен към 4-ти артилерийски полк. През 1893 г. като поручик от 4-ти артилерийски полк е командирован в Академията на ГЩ в Брюксел, която завършва през 1896 г.[1] От 1902 година е офицер за особени поръчки към Министерството на войната, а в периода (1905 – 1909) е военно аташе в Букурещ, Кралство Румъния. По-късно служи като началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия и като началник на Организационно-строевото отделение.[2]
През 1913 година подполковник Константин Станчов е един от петимата български делегати на Букурещката конференция, заедно с министъра на финансите Димитър Тончев, началник-щаба на войската Иван Фичев, заместник-председателя на Народното събрание д-р Сава Иванчов и дипломата Симеон Радев.[3][4]
При създаването на Военната академия в София, полковник Станчов е назначен за неин пръв началник. По време на Първата световна война от ноември 1915 г. служи като офицер за връзка в щаба на 11-а германска армия и като офицер за поръчки в Оперативното отделение на Щаба на действащата армия, за която длъжност съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие[5] и съгласно заповед № 905 от същата година по Действащата армия с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас[6].
По-късно е началник на Варненския укрепен пункт. След края на войната, на 31 октомври 1918 г. генерал-майор Станчов преминава в запаса.[2]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (2 август 1890)
- Поручик (1 август 1893)
- Капитан (1900)
- Майор (1905)
- Подполковник (22 септември 1909)
- Полковник (1 ноември 1913)
- Генерал-майор (15 август 1917)
Образование
редактиране- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1890)
- Академията на ГЩ в Брюксел (1893 – 1896)
Награди
редактиране- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917)
- Княжески орден „Св. Александър“ IV и V степен с мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен с корона
- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие (1917)
- Орден „За заслуга“
- Знак „За 10 години отлична служба“
- Знак „За 20 години отлична служба“
- Орден „Кралска корона“ III степен, Германска империя
- Орден „Звездата на Румъния“ III степен, Кралство Румъния
- Орден „Орден на свещеното съкровище“ III степен, Японска империя
Бележки
редактиране- ↑ Танчев, И., стр. 204
- ↑ а б Станчев, С., Петров, Т.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. II. 1912-1918. София, Просвета, 1997. ISBN 954-01-0756-3. с. 215-128.
- ↑ Радев, С. – „Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913 г.: мемоари“, София, 1992, Тинапрес, стр. 22
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 5
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 347
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 245.
- Станчев, Станчо, Петров, Тодор. Първият випуск на Военната академия – 1915. София, Военноисторическа комисия, 2015. ISBN 954-978-9971-82-8.
- Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“