Димитър Стоянов Тончев е български юрист и политик. Той е един от водачите на Либералната (радославистка) партия, а през 1904 г. сформира собствена Младолиберална партия, която оглавява до края на нейното съществуване през 1920 г. По време на Първата световна война е финансов министър на България и един от лидерите на управляващата коалиция.

Димитър Тончев
български политик
Роден
Починал
Учил вОдески национален университет
Политика
Депутат
IV ОНС   III ВНС   V ОНС   VI ОНС   VIII ОНС   X ОНС   XII ОНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   
Димитър Тончев в Общомедия
През 1915 г. в Берлин

Биография редактиране

Димитър Тончев е роден е на 7 ноември (26 октомври стар стил) 1859 г. в Калофер. Бил е възпитаник на Южнославянския пансион на Т. Минков в гр. Николаев.[1] Завършва реално училище в Николаев (1880) и Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1883).[2] След завръщането си в България е съдия в Пловдив, от 1884 г. е адвокат, а след Съединението се премества в София. Привърженик е на Либералната партия и от 1884 до 1886 г. е подпредседател на IV обикновено народно събрание. От 1886 до 1907 г. издава вестник „Пловдив“.[3]

След извършения преврат срещу княз Александър I Батенберг става част от течението, оглавено от Стефан Стамболов, което започва да бъде наричано Народнолиберална партия. Той е председател на парламента (1887 – 1888) и министър на правосъдието (1888 – 1891).[4][5] През 1891 г. напуска правителството и се присъединява към Радославистката партия. През следващите няколко години, в които участва в опозицията, той пише няколко труда по гражданско право.[3]

През 1899 – 1901 г. Димитър Тончев участва в правителствата на либералите.[3] През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. През 1903 г. е осъден на 8 месеца затвор за злоупотреби от Държавен съд заедно с други министри от кабинета на Тодор Иванчов.[3] Амнистиран е от Народното събрание след падането на прогресисткото правителство през май същата година. През 1904 г. Тончев сформира своя политическа формация, наречена Младолиберална партия, лидер на която е до нейното вливане в Националлибералната партия през 1920 г.[3]

Заедно с Васил Радославов и Никола Генадиев, Димитър Тончев е лидер на една от трите партии в либералната коалиция, управлявало по време на Първата световна война. На 4 ноември 1919 г. е арестуван, след което е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор като един от главните виновници за включването на България във войната на губещата страна и за последвалата Втора национална катастрофа. В затвора е до 1924 г., когато е амнистиран.[6] Пуснат на свобода, прави опит да се включи в дейността на Националлибералната партия, но това не е допуснато от нейните водачи, които се опитват да се разграничат от старите компрометирани лидери на либералните партии. През следващите години Тончев се оттегля от активна политическа дейност и пише осемтомен коментар на Закона за задълженията и договорите.[3]

Димитър Тончев умира на 20 февруари 1937 г. в София.

Библиография редактиране

  • Коментар върху Закона за наследството том 1 и том 2. 1893; 1896.) – I. издание; 1926/1927 (6 тома) – ІІ. издание
  • Закон за задълженията и договорите. 1896.
  • Противоконституционните закони. 1921.
  • Коментар върху Закона за задълженията и договорите. 1929 – 1937. (8 тома)

Литература редактиране

  • ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 24 – 52. ISSN 0204 – 8906.
  • КАЦАРОВА, Р. Димитър Тончев общественик, политик, партиен лидер. Пловдив: Зомбори, 2011.
  • ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 222 – 228. ISSN 0204 – 8906.
  • ТАШЕВ, Т. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Източници редактиране

  1. ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 47. ISSN 0204 – 8906.
  2. ПРИЩЕПА, Т. Воспитанники Императорского Новороссийского университета в Министерстве правосудия Болгарии (1879 – 1915 гг.). Bulgarian Historical Review, 2015, Vol. 43, no. 1 – 2, pp. 225. ISSN 0204 – 8906.
  3. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  4. Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 2, 16 юни 1891 год., стр. 2
  5. Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 14, 05 септември 1891 год., стр. 3
  6. Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
Теодор Теодоров Министър на финансите (17 юли 1913 – 21 юни 1918) Андрей Ляпчев