Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Конче.

Конче (на македонска литературна норма: Конче) е село в югоизточната част на Северна Македония, административен център на община Конче.

Конче
Конче
— село —
Общ изглед
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.4958° с. ш. 22.3825° и. д.
Конче
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Конче
Надм. височина 654 m
Население (2002) 967 души
Пощенски код 2424
Официален сайт www.konce.gov.mk
Конче в Общомедия
Основното училище „Гоце Делчев“ в Конче
Джамията в Конче

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено между Градешката и Конечката планина (Серта), в долината на река Крива Лакавица, на 20 km южно от град Радовиш. Се­ло­то е на над­мор­ска ви­со­чи­на от 580 m. Землището на селото е го­лямо – 45 km2, като в него преобладават горите с 2,721 ha, обработваемото землище е 1,185 ha, а па­си­ща­та 368 ha.[1]

ИсторияРедактиране

В местността Горна кула, разположена югоизточно от селото в подножието на Конечката планина са локализирани останки от късноантична и средновековна крепост.[2]

За първи път Конче се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, където селището е описано като част от Струмишката епархия на Охридската архиепископия.[3] От XIV век над селото функционира манастирът „Света Богородица“.[4] Според Кончанския практикон, придаден към дарствена грамота на цар Стефан Урош от 1366/7 г., в селото са живели 25 семейства, от които 4 вдовишки.[5]

През XV век Конче е център на вилаета Конича, който в 1491 година има 1728 джизие ханета (немюсюлмански домакинства).[6] През първите десетилетия на XVI век село Конче е център на нахия в Струмишката кааза на Кюстендилския санджак.[7]

Към края XIX век Конче е голямо смесено село, числящо се вече към Радовишка кааза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Конче има 1230 жители, от които 330 са българи-християни, а мнозинството са турци - 900.[8]

В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото (Kontché) има 320 българи екзархисти.[9] В 1900 година в българското училище в Конче учителства деецът на ВМОРО Милан Ангелов.[10]

При избухването на Балканската война 9 души от Конче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Конче живеят 129 турци и 155 българи.[12]

Според преброяването от 2002 година селото има 967 жители.[13]

Години Македонци Турци Сърби Други Общо
1948 1246
1953 403 923 9 0 1335
1961 566 402 8 4 980
1971 571 387 4 4 966
1981 523 452 1 3 979
1991 472 522 2 1 997
1994 445 530 1 1 977
2002 444 521 0 2 967

В началото на XXI век в селото има основно училище, църква, джамия, поща, аптека и ветеринарна служба.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Конче
  •   Коце Димов, братя Георги, Стоян и Костадин Спасови, Георги, Марко Хаджикамчев, дейци на ВМРО[14]
  •   Христо Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[15]

БележкиРедактиране

  1. а б Конче. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 ноември 2018.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 317 - 318.
  3. Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56
  4. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. II, София 1932, с. 479
  5. Матанов Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 228.
  6. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 43
  7. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.139
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 234
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 138 - 139.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 7.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853.
  12. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.
  13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  14. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 715.
  15. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.