Кормисош

български владетел
Тази статия е за българския владетел. За ловния резерват вижте Кормисош (резерват).

Кормисо̀ш от рода Вокил е хан[1][2][3][4][5], управлявал България в периода 753756 г. (според Васил Златарски: 739 – 756, Моско Москов: 737 – 754, Иван Венедиков: 738 – 755).

Кормисош
български владетел
Роден
Починал
756 г.
Управление
Период753 – 756 г.
ПредшественикСевар
НаследникВинех
Семейство
РодВокил

Биография

редактиране

Според Именника на българските ханове Кормисош узурпира престола след насилственото отстраняване на хан Севар.

Смята се, че премества столицата на своето ханство от Онгъла в Плиска, където са неговите родови владения.

При управлението му започват продължителни войни с Византийска империя, подбудени от император Константин V Копроним с преселваните от него заселници от Армения и Сирия в областта Тракия, както и с дейността по усиленото възстановяване на крепости по границата с България.

Първата грижа на новия хан е да изпрати в Константинопол хора, които да вземат ежегодния данък и да разберат целта на строежите в Тракия. Константин V прогонва пратениците. Хан Кормисош предприема военни действия.

През 756 г. Кормисош предприема поход срещу Византийската империя, който завършва с голямо поражение за българската войска пред стените на Константинопол. Историците смятат това поражение като най-вероятната причина за падането на Кормисош от престола.

Управлението му бележи началото на поредицата преврати и насилия в българската държава през втората половина на VIII век. Принципът на монархическото начало е поставен под съмнение от амбициите на силните прабългарски родове.

Спорове за името

редактиране

В Българската наука съществуват спорове за името. То се среща и като Крумесий, и някои изследователи правят връзка с името на Крум. Също така монаха Алберих (XIII) в. пише, че през 727 България се управлявала от Кормесий, а през 750 - "от третия Кормесий"[6]Проф. Пламен Павлов допуска, че името има връзка със староиранското Хорзмид/Ормизд и оттам е производно на Ахура Мазда[6]. Съществуват и други интерпретации.

На хан Кормисош е наречена улица в квартал „Димитър Миленков“ в София (Карта).

Литература

редактиране
  • Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
  • Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове“ Т.1: „Първо българско царство“, Ч.1: „Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852)“, С. 1918, 3 изд. С. 1970.
  • Москов, Моско, „Именник на българските ханове (ново тълкуване)“, София, 1988 г.

Източници

редактиране
  1. Byzantium and Bulgaria, 775 – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 90-04-20695-7, pp. 71 – 72.
  2. Word and Power in Mediaeval Bulgaria, Ivan Biliarsky, BRILL, 2011, ISBN 90-04-19145-3, p. 211.
  3. Reading the Middle Ages: Sources from Europe, Byzantium, and the Islamic World, Barbara H. Rosenwein, University of Toronto Press, 2013, ISBN 1442606029, p. 160.
  4. Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250, Florin Curta, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0-521-81539-8, pp. 162 – 163.
  5. A Concise History of Bulgaria, R. J. Crampton, Cambridge University Press, 2005, ISBN 1-139-44823-4, p. 270.
  6. а б Пламен Павлов в интервю за в. "Труд" - Преките наследници на Аспарух и Тервел.
Севар
 
Печат на Първото българско царство
кан на България (754 – 756)
Винех