Прабългарски родове

От Именника на българските ханове и от някои възпоменателни надписи[1] са известни имената на няколко прабългарски рода.

Владетелски родовеРедактиране

Прабългарските владетелски родове са известни от Именника на българските ханове.

ДулоРедактиране

Най-известният от всички е владетелският род Дуло, от който произлизат ранните владетели на прабългарите. От тази династия са кан Кубрат, основателят на Велика България и неговите синове Батбаян, Аспарух и Котраг, а вероятно и Кубер и Алцек.

ЕрмиРедактиране

Ерми е прабългарски благороднически род от VII век. Единственият известен негов представител е „наместникът“ Гостун, споменат в Именника на българските Ханове. В един каменен надпис на Омуртаг родът е споменат под името Ермиар.

УгаинРедактиране

Угаин е прабългарски болярски род от втората половина на VIII в., от който произхожда българският хан Телец, управлявал от 760 до 763 г. Кан Токту и брат му Баян вероятно също са били от този род,[2] но за това няма категорични доказателства.

По време на политическата криза, обхванала младата българска държава, родът Угаин враждува с рода Вокил, като представители на двата рода се редуват да управляват. Властта се сменя чрез организирани от другия род бунтове, при които владетелят бива убит или принуден да бяга във Византия.

ВокилРедактиране

От рода Вокил (Укил) произхождат няколко български владетели, управлявали България през 8 век:

По време на политическата криза, обхванала младата българска държава, родът Вокил враждува с рода Угаин, като представители на двата рода се редуват да управляват. Властта се сменя чрез организирани от другия род бунтове, при които ханът бива или убит, или принуден да бяга във Византия.

Някои историци предполагат, че Вокил и Укил са един и същи род. Други са на мнение, че родът всъщност е славянски.

Други родовеРедактиране

От каменните възпоменални надписи, оставени от хан Омуртаг, са известни имената на още няколко рода, които вероятно са от по-нисък ранг.

КюригирРедактиране

Единственият известен представител на този род е жупан-тарканът Охсун (Шун), служил при Омуртаг и загинал в битка. Веселин Бешевлиев, който приема, че истинското звучене е Куригир, свързва окончанието на родовото име (на –гир, а не на –ар) с характерното за евенките окончание и вижда в това още един довод за етническата нееднородност на прабългарите.[3]

ЧакарарРедактиране

Чакарар (Цакагар) е прабългарски род от IX век. Единственият известен негов представител е копанът Окорсис, удавил се в река Днепър в днешна Украйна.[4] По всяка вероятност хан Паган e от същия род.[5]

КубиарРедактиране

Кубиар е прабългарски род от IX век. Единственият известен негов представител е зера-тарканът Онегавон, служил при Омуртаг, удавил се в река Тиса по време на военен поход в днешна Унгария.

БележкиРедактиране