Уикипедия

Вокил

българска владетелска династия

Вокѝл (или Укил) е българска (прабългарска) владетелска династия, вписана в Именника на българските ханове, от която произхождат няколко владетели, управлявали България през VIII век:

Вокил
Информация
Владениединастичен клан
СтранаБългария
Парентална династияняма
ОснователКормисош (първи известен)
Последен владетелУмор
Настоящ потомъкняма
Основаване737
Разпадане765
Националностпрабългари
Кадетски линииняма

По време на политическата криза, обхванала младата българска държава, родът Вокил враждува с рода Угаин, като представители на двата рода се редуват да управляват. Властта се сменя чрез организирани от другия род бунтове, при които ханът бива или убит, или принуден да бяга във Византия.

Някои историци предполагат, че Вокил и Укил са един и същи род. Други са на мнение, че родът всъщност е славянски.

Според други историци произходът на клана Вокил е сред племената на Юеджите.[1]

Теории за произхода

редактиране

Казахският тюрколог Юрий Зуев привлича вниманието към косвени доказателства, предполагащи връзките между Вокил и различни централноазиатски народи през Античността и Ранното средновековие. Засегнатите народи включват:

  1. Hūjiē (呼揭) или Wūjiē (烏揭), за които смята, че са издънка на юеджите или усуните[1]
  2. Xījiē (奚結), племе тиель[2]
  3. Augaloi от региона Трансоксиана отвъд Амударя, сред индоевропейски говорещите тохари[3]

Подобни теории обаче са противоречиви и не могат да бъдат всички верни. Убедителни доказателства, които ги доказват или опровергават, никога не са били представени и няма консенсус сред учените дали такива връзки съществуват или не.

Юеджи и Усуни

редактиране

Юеджите и усуните са китайски екзоними за два отделни индоевропейски народа, живели в Западен Китай и Централна Азия през древността. Преди края на IV век пр. н. е. са били разположени в области, които по-късно са били част от китайските провинции Гансу и Синдзян.[4] Имало е значително взаимодействие между тях и съседния народ – хунну, за които много учени предполагат, че са предшественици на хуните.

През около 200 г. пр. н. е. лидерът на хунну Маодун атакува юеджите[5] [6] и покорява няколко други народа.[7] Впоследствие юеджите нападат усуните около 173 г. пр.н.е.[5][8] и убиват техния крал Нандуми (на китайски: 難兜靡).[8] Според една усунска легенда малкият му син Liejiaomi е оставен в дивата природа, но е спасен по чудо от вълчица, която му позволява да суче, и гарвани, които го хранят с месо.[9][10][11][12] Този основен мит споделя прилики с основателните митове на много други народи в Централна Азия.[13] По-специално, това е основата на теориите, че Ашина – кралският клан на гьоктюрките произхожда от усуните.[14] През 162 г. пр. н. е. юеджите претърпяват още едно, по-решително поражение от ръцете на хунну и се оттеглят от Гансу.[5] Според Джан Циен юеджите се разпокъсват и повечето бягат на запад в долината на река Или.[5][15] Усуните и хунну по-късно прогонват основната част от юеджите на юг, през Согдиана, в Бактрия. Усуните се установяват след това в Гансу, в долината Ушуй-хе (китайски: „Гарваново [-черна] водна река“), като васали на хунну.[8]

Според китайската хроника Ханшу през 49 г. пр. н. е. владетелят на хунну Джъджъ побеждава три малки държави. Зуев разчита имената на тези държави като Hujie (呼揭) или Wūjiē (烏揭), Jiankun (堅昆) (т.е. киргизи) и динлин (丁零). Докато други учени смятат Hujie ~ Wujie за най-вероятно издънка на усуните, Зуев счита за възможно те да са били остатък от юеджите. Ханшу говори, че Hujie са се оттеглили в района на езерото Байкал и склоновете на Големия Хинган (до Динглинг).[16] Според Зуев Hujie са емигрирали по-нататък на запад, първоначално в района на Аралско море, и може да са се присъединили към юеджите при тяхната миграция към Согдиана и Бактрия.[16]

Augaloi

редактиране

През II век от н.е. Птолемей (VI, 12, 4) пише за Долна Сърдаря, че близо до северната част на Амударя са се намирали ятиоите и тохарите (т.е. бактрийците), а на юг от тях е бил народ, известен като Augaloi.

Юрий Зуев постулира, че Augaloi, споменати от Птолемей, са укил.[17] Въпреки това мнозинството от учените смятат Augaloi за погрешно предаване на племената саки.

Xijie

редактиране

Това име може да е синикизация на igil – тюркски корен, означаващ „много“ ( Xijie < 奚結γiei-kiet < igil ). В средата на VII век се съобщава, че Xijie са разположени на северния бряг на река Керулен.[18][19]

Текстът на староуйгурски погребален паметник за Моянчур (ум. 759 г.) се отнася до Qara Igil bodun : комбинация от определящото qara („чернота“) и igil („хора“).[20] (Това име може също така да предполага влиянието на Манихейството, което има „черно-бяла“ дуалистична космология.[21])

В жълтоюгурски текст от IX век се споменава, че Xijie са имали силен лидер на име Igil kül-irkin (старотибетски Hi-kil-rkor-hir-kin) и са били разположени до Iduq-kas, Iduq-qash, или Iduk- Az (старотибетски: Hi-dog-kas ), който може да е бил издънка или приемник на юеджите или аланите,[22] или тюркизирани енисейскоговорещи.[23]

Връзка с огузите

редактиране

Обстоятелствена връзка между огузите и Вокил е назоваването на Веркил, герой от епоса „Книга на Деде Коркут“.[24]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 56
  2. ↑ Jiu Tangshu Vol. 199 lower txt. "鐵勒，本匈奴別種。自突厥強盛，鐵勒諸郡分散，衆漸寡弱。至武德初，有薛延陀、契苾、回紇、都播、骨利幹、多覽葛、僕骨、拔野古、同羅、渾部、思結、斛薛、奚結、阿跌、白霫等，散在磧北。" tr. "Tiele are originally Xiongnu's splinter stock. As Tujue are strong and prosperous, all Tiele districts are divided and scattered, the masses gradually dwindled and weakened. At the beginning of Wude [era], there are Xueyantuo, Qibi, Huihe, Dubo, Guligan, Duolange, Pugu, Bayegu, Tongluo, Hun, Sijie, Huxue, Xijie, Adie, Baixi, etc. scattered north of the desert."
  3. ↑ Blažek, V. & Schwartz, M. "Tocharians: Who they were, where they came from, and where they lived" in Tocharian Studies: Works 1 (2011), p. 119
  4. ↑ G. Haloun, "Zur Üe-tsï-Frage. In: Zeitschrift der Deutschen Morgenländischen Gesellschaft", 91, NF 16, 1937, p. 301, in Yury Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 42
  5. ↑ а б в г Benjamin, Craig. The Yuezhi Migration and Sogdia // Transoxiana Webfestschrift 1 (Ēran ud Anērān). Transoxiana, October 2003.
  6. ↑ Beckwith 2009
  7. ↑ Enoki Koshelenko
  8. ↑ а б в Beckwith 2009
  9. ↑ François Hulsewé
  10. ↑ Shiji 《史記·大宛列傳》 Original text: 匈奴攻殺其父，而昆莫生棄於野。烏嗛肉蜚其上，狼往乳之。
  11. ↑ Beckwith 2009
  12. ↑ Watson 1993
  13. ↑ Beckwith 2009
  14. ↑ Sinor Klyashtorny
  15. ↑ Hanshu 《漢書·張騫李廣利傳》 Original text 時，月氏已為匈奴所破，西擊塞王。
  16. ↑ а б Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 56
  17. ↑ Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 55
  18. ↑ Tang Huiyao Vol. 72 txt. "奚結馬。與磧南突厥馬相類。在雞服山南。赫連枝川北住。今雞祿州。印坎" tr. "The Xijie's horses and the horses of the Tujue south of the shoal. They dwelt south of Jifu mountains, north of Helianzhi river, now [in] Jilu pronvince. Their tamga [resembles] [the character] 坎"
  19. ↑ Wang Pu, "Summary review of Tang dynasty, 618-907 (Tang Huiyao)", Shanghai, 1958, ch. 72, p. 1307, in Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 45
  20. ↑ Mogoin Shine Usu monument, line 14
  21. ↑ Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 45
  22. ↑ J. Bacot, "Reconnaissance en haute asie septentrionale par cinq envoyé ouigours au VIIIE siècle.", JA, 2, 1956, p. 147, in Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 45
  23. ↑ Barthold, W. 12 Vorlesungen über die Geschichte der Türken Mittelasiens, Berlin, Arthur Collignon, Deutsche Gesellschaft für Islamkunde, 1935, p. 37
  24. ↑ Yu. Zuev, "Early Türks: Sketches of history and ideology", p. 57
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vokil в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вокил&oldid=12251113“.