Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Костадин Попстоянов.

Костадин (Константин) Попстоянов, известен като Калиманцалията или Даскал Костадин, е български възрожденец, просветен деец, общественик, борец за църковна независимост.[1]

Костадин Попстоянов
български просветен деец и общественик
Роден
1836 г.
Починал
7 юли 1900 г. (64 г.)

БиографияРедактиране

Роден е около 1836 година в село Калиманци, Мелнишко.[1] Учителства в родното си село. Активно работи за преминаването на Мелнишка епархия под върховенството на Българската екзархия. През декември 1869 година участва в Народния събор в Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.[2] Член е на ръководството на Мелнишката българска община, а от 1878 година неин председател. През 1875 година участва в църковно-народния събор в Цариград.[3] Към края на 1876 година по донос от патриаршисткото духовенство, заедно с други дейци за църковна независимост от епархията е хвърлен за три месеца в затвора в Сяр.[4]

Костадин Калиманцалията е член на кадийското съдилище в Мелник. Ремонтира сградата на българското училище в Мелник с помощта на владиката Прокопий Мелнишки, по-видните правителствени чиновници в града и по-видните българи.[5] Подпомага Стефан Веркович в събирането на български фолклорни материали.[6]

През 1891 година Георги Стрезов пише за него:

... даскал Константина - забележителен деец и подпора на българщината по цяло Мелничко.[7]

Твърде любопитни са сведенията на Атанас Шопов, публикувани през 1893 година:

На Троицкия панаир се запознах аз и с даскал Константин Калиманцалията, известна личност по влиянието си в населението по ония места... Родолюбив българин е даскал Константин, който в новите времена е започнал да се подписва Константин Дакалов, но населението го знае и именува даскал Константин от Калиманци. Той владее много добре говоримия турски език, има известно доверие и влияние между местните турци, борави и в местните власти като член в мехкемето и меджлиса... Той е красноречив и доказателен в говорението си, има много и интересни сведения, които един пътник слуша с удоволствие. Много е съдействувал за възраждането на българщината в Мелнишко, за отваряние по селата училища, за ввождание славянския език в църквите и пр. Отварянието българско училище в Мелник нему се дължи. Той е имал доста влияние над покойния мелнишки владика Прокопий, комуто е бил и един от близките съветници. Видял е Цариград във време учреждавание Българската екзархия и възпоменанията си за това събитие разказва с възхищение.[8]

Костадин Попстоянов е убит през 1900 година от гръцки андарти край село Калиманци.[1][3] Баща е на революционера Илия Даскалов.

БележкиРедактиране

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 141.
  2. Баждаров, Георги. Горно Броди, София, 1929, стр. 35.
  3. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 142.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.70-71.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 125, 127.
  6. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.
  7. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 24.
  8. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 131.