Коста Червениванов

български революционер

Костадин (Коста) Иванов Червениванов (изписване до 1945 година: Коста Червенъ-Ивановъ) е български македоно-одрински опълченец, деец на Кукушкото благотворително братство в София.

Коста Червениванов
български революционер
Роден
1889 г.
Починал
неизв.

Биография редактиране

 
Протокол № 1 от 20 януари 1924 г. на Кукушкото благотворително братство „Св. Георги“ в София за избор на ново настоятелство с председател Туше Делииванов, подпредседател П. Христов, секретар Атанас Гълъбов, помощник-секретар Коста Червениванов, секретар Александър Басмаджиев

Роден е в 1889 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция.[1] Произхожда от будния род Червениванови, по-големият му брат Гоце Червениванов е революционер, участник в сборната чета на Кръстьо Асенов.[2]

В 1912 година се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение, в четата на Гоце Междуречки.[3]

След Междусъюзническата война живее в София, участва в организацията на кукушките бежанци Кукушко благотворително братство „Свети Георги“. През януари 1924 година е избран в ръководството като помощник-секретар.[4] Името му е сред дарителите.[5]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
(Иван?)
Червениванов
 
 
 
 
 
 
 
Георги
Червениванов
 
Мария
Червениванова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Червениванов
(1863 – 1939)
 
 
 
 
 
Христо
Червениванов
 
 
 
 
 
Теньо Червениванов
(1870 – 1947)
 
 
 
 
 
Иван Червениванов
(около 1855 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любен Червениванов
 
Карл Червениванов
 
Кочо Червениванов
 
Асен Червениванов
(1885 – 1977)
 
Рада Червениванова
 
Мария Червениванова
 
Гоце Червениванов
(1878 – ?)
 
Костадин Червениванов
(1889 – ?)

Бележки редактиране

  1. ДАА, фонд 246К, оп. 10, а.е. 374, л. 35 гръб и 36. В екзархийската книга от края на 1906 или началото на 1907 г. е записан като 17-годишен ученик; баща Иван Червен Иванов, майка Катерина, братя Гоце (21) и Кирил (20), сестри Магдалина и Любица.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.
  4. Протокол № 1, 20 януари 1924 г. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 6.
  5. Кукуш. Списание на Кукушкото благотворително братство „Свети Георги“ – София. I (1). 24 май 1924. с. 15.