Червениванови
български род
Червениванови или Цървениванови (изписване до 1945 година: Червенъ-Иванови) е голям български род от южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция. След опожаряването на Кукуш през Междусъюзническата война (1913) Червениванови се преселват в различни краища на България.
| Червениванови | |
| Страна |  Османска империя България |
|---|---|
| Националност | българи |
Представители на рода в края на XIX и началото на XX век са:
- Иван Червениванов (роден около 1850), чийто най-голям син Гоце Червениванов (1878 – ?) е революционер от ВМОРО,[1][2] а най-малкият – Костадин Червениванов (1889 – ?) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и деец на Кукушкото благотворително братство в София;[3][4] другите му деца са Кирил (роден 1886), Магдалина (1896) и Любица (1900).[2]
- Никола Червениванов (1863 – 1939), изпратен от Кукуш заедно с още шестима юноши да учи в Първа софийска гимназия и станал известен учен, фабрикант и общественик.[5] Негови деца са Любен и Карл (Карло) Червениванови, със значими приноси за развитие на спорта в Русе. Двамата са едни от основателите на ски-клуба в Русе – първия в България (1931).[6][7] Любен Червениванов е и в Учредителния комитет за създаване, по инициатива на неговия баща, на първия яхт-клуб в България – русенския (1930, учреден 1931).[8] Карл Червениванов е в ръководството на Спортен клуб „Левски“ (съветник, 1925; подпредседател, 1926; завеждащ спорта, 1927 – 1929).[9]
- Христо Червениванов, брат на Никола Червениванов. Революционер, член на Солунския окръжен комитет на ВМОРО.[10][11] Живее в Солун, после в София. Неговите синове Асен и Кочо са съдружници на чичо си Никола в определен период. Асен Червениванов (1885 – 1977) е собственик/съсобственик на фабрика за оцет в България, в квартал „Павлово“, София.[12][13] Кочо Червениванов е собственик на оцетни фабрики: в „Павлово“, София, във Видин, в Бургас, национализирани в 1948 година;[13] репресиран е от комунистическия режим. Христо Червениванов има и дъщеря Катерина, с нейната женитба за Крум Станишев (1905) двата известни кукушки рода се сродяват. Кумуват им Милош Н. Станишев и д-р Никола Червениванов.[14]
- Тено Георгиев Червениванов (1870 – 1947), търговец и революционер, деец на ВМОРО, преселил се след опожаряването на Кукуш в България (Гюмюрджина и Кърджали).[15]
- При избухването на Балканската война в 1912 година 23-годишният Атанас Червениванов, ханджия в Солун с II клас образование, е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Солунския доброволчески отряд.[16]
-
Свидетелство за женитба на Крум Станишев и Катерина Червениванова, 12 юли 1905 -
Свидетелство за женитба на Крум Станишев и Катерина Червениванова, 12 юли 1905 (гръб)
.JPG)
Родословие
редактиране| (Иван?) Червениванов | Георги Червениванов | Мария Червениванова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Червениванов (1863 – 1939) | Христо Червениванов (1857 – ?) | Теньо Червениванов (1870 – 1947) | Иван Червениванов (около 1855 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любен Червениванов | Карл Червениванов | Кочо Червениванов | Асен Червениванов (1885 – 1977) | Катерина Станишева (1882 – ?) | Крум Станишев (1881 – ?) | Рада Червениванова | Мария Червениванова | Гоце Червениванов (1878 – ?) | Костадин Червениванов (1889 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 208.
- ↑ а б ДАА, фонд 246К, опис 10, а.е. 374, л. 35 гръб и л. 36. В екзархийската книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 г. е вписан Иван Червениванов, 56-годишен, кафеджия, съпруга Катерина (50) и деца Гоце (28) бръснар в София, Кирил (20), кафеджия, Костадин (17), ученик, Магдалина (10) и Любица (7).
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.
- ↑ Кукуш. Списание на Кукушкото благотворително братство „Свети Георги“ – София. I (1). 24 май 1924. с. 15.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN ISBN 954-496-016-7. с. 41.
- ↑ Чорбаджиева, Толя. Спортът – воля, дух, обединение на хората // rousse.info. 21 май 2018.
- ↑ Белчева. Първите ски в България са внесени в Русе в края на XIX век // bntnews.bg. 3 януари 2017.
- ↑ Димитрова, Мариана. Отново за „първите неща в България“, Яхт-клуб Русе (1931 – 1946) // academia.edu.
- ↑ Хроника на СК Левски // sportnoruse.com.
- ↑ Пенев, Боян. Сръбският шовинизъм: сръбската отечествена наука, учебна литература, популярна литература и поезия, сръбската пропаганда в Македония. София, Македония прес, 1995. с. 154, 171.
- ↑ Основател [Иван Хаджиниколов]. Начало на революционната организация в Македония // АЛБУМЪ – АЛМАНАХЪ „МАКЕДОНИЯ“. София, 1931. с. 22.
- ↑ Асен Червениванов // sofiapomni.com.
- ↑ а б Държавен вестник, брой 190 от 14 август 1948 г. Списък на индустриалните предприятия, национализирани по силата на ч. 1 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия. Оцетни фабрики // ciela.net.
- ↑ ДА София, ф. 1К, оп. 6, а.е.104, л. 13
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 520.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.