Кочо Мавродиев (старши)
български просветен деец
Константин (Костадин, Кочо) Димитров Мавродиев е български възрожденски просветен деец и общественик.[1]
Кочо Мавродиев | |
български просветен деец | |
Роден |
---|
Биография
редактиранеРоден е в село Гайтаниново, Неврокопско. Става хаджия. Работи около 1860 – 1870 година като учител в Гайтаниново.[2] Тримата му синове са просветни дейци. Заедно със синовете си Коста и Димитър, подпомага финансово учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп със сумата от 456 гроша.[3] Жени се за Янинка (Енинка) Сарафова, дъщеря на Вълчо Сарафов (1800 – 1863) и сестра на Петър Сарафов (1842 – 1915).
Родословие
редактиранеКочо Мавродиев | Янинка Сарафова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Параскева Мавродиева (1870 – 1949) | Кочо Мавродиев (1860 – 1913) | Петър Мавродиев (около 1865 – ?) | Димитър Мавродиев (1853 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Благой Мавров (1897 – 1967) | Методи Мавров (1903 – ?) | Радомир Мавров | Крум Мавродиев (1894 – ?) | Владимир Мавродиев (1890 – 1977) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стефан Мавров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 524.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 384.
- ↑ Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.