Петър Мавродиев

български лекар

Петър Костадинов Мавродиев (Чернев) е български учител и лекар.

Петър Мавродиев
български лекар
При завършването на Солунската гимназия, Солун, 1886 година
Роден
около 1865 г.
Петър Мавродиев в Общомедия

Биография

редактиране

Мавродиев е роден около 1865 година в Гайтаниново, Неврокопско, тогава в Османската империя, днес България. Баща му Кочо Д. Мавродиев преподава около 1860 - 1870 година в Гайтаниново.[1] Той е най-малкият брат на Димитър Мавродиев и Кочо Мавродиев.[2] В 1886 година Петър Мавродиев завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[3] Започва работа като български учител. Учителства в класното българско училище в Кукуш, където преподава естествена история.[4] През учебната 1886/1887 година, когато Сярското българско училище става трикласно, Петър Мавродиев е назначен за главен учител.[5] На тази длъжност той остава две учебни години. През ноември 1887 година по заповед на Екзархията, разкрива пансион за учениците от класното и основното училище. През учебната 1888/1889 година е редови учител в училището.[6]

По-късно заминава за чужбина, за да продължи образованието си и в 1896 година завършва медицина в Женева.[7][8] Дипломира се под името доктор Петър Чернев.[2]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кочо Мавродиев
 
Янинка Сарафова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Параскева Мавродиева
(1870 – 1949)
 
Кочо Мавродиев
(1860 – 1913)
 
Петър Мавродиев
(около 1865 – ?)
 
Димитър Мавродиев
(1853 – 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Мавров
(1897 – 1967)
 
Методи Мавров
 
Радомир Мавров
 
Крум Мавродиев
 
Владимир Мавродиев
(1890 – 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Мавров
 
  1. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 384.
  2. а б Даскаловъ, Ангелъ. Изъ миналото на Неврокопско и близкитѣ му покрайнини // Македонски Прегледъ VII (книга 1). София, 1931. с. 108.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
  4. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.
  5. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 159 – 160.
  6. Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 31-32.
  7. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  8. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.