Димитър Мавродиев

Димитър Костадинов Мавродиев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Димитър Мавродиев
български революционер
Димитър Мавродиев с двамата му синове Крум и Владимир[1]
Димитър Мавродиев с двамата му синове Крум и Владимир[1]

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Мавродиев е роден на 17 юли 1853 година в Гайтаниново, Неврокопско, в Османската империя, днес България. Брат е на Кочо Мавродиев, а баща му Кочо Д. Мавродиев преподава около 1860 - 1870 година в Гайтаниново.[2] В 1873 година завършва четвъртокласно училище в София. Заедно с баща си и брат си подпомага финансово учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп със сумата от 456 гроша.[3] Работи като учител в Старчища (1873 - 1874), Неврокопско, Додулари, Солунско (1874 - 1875) и Зарово, Лъгадинско (1875 – 1877) и на други места.

От 1881 до 1884 година учителства в Сяр като помощник на главния учител Петър Сарафов, на когото Българската екзархия възлага да възстанови българското учебно дело в града.[4] В края на 1884 година след клевети от гръцките духовни власти, заедно с други български общественици е арестуван и предаден на военен съд. Осъден е на четири години заточение в Диарбекир. Първоначално лежи една година в затвора в Солун, а впоследствие е преместен за още една година в Халеб. По-късно е заточен в Диарбекир, където остава в периода 1887 – 1888 година. След освобождението си се връща в Гайтаниново и става търговец. В 1892 година се заселва в Неврокоп и отваря хан.

В 1895 година става член на ВМОРО. В същата година основава революционен комитет в Неврокоп и е негов председател до декември 1898, когато заради преследвания от турските власти е принуден да се пресели в София, където работи като държавен чиновник.

През Балканската война, синовете му Крум и Владимир са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Димитър Мавродиев умира на 10 октомври 1935 година в София.[6][7][8]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кочо Д. Мавродиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Параскева Мавродиева
(1870 – 1949)
 
Кочо Мавродиев
(1860 – 1913)
 
Петър Мавродиев
(Чернев)
 
Димитър Мавродиев
(1853 – 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Мавров
(1897 – 1967)
 
Методи Мавров
 
Радомир Мавров
 
Крум Мавродиев
 
Владимир Мавродиев
(1890 – 1977)
 
 
 


Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ЦДА, фонд 771К, опис 2, а.е. 239, л. 1
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 384.
  3. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
  4. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 159.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 412.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 524.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 95.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 267.