Димитър Мавродиев

Димитър Костадинов Мавродиев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Димитър Мавродиев
български революционер
Димитър Мавродиев с двамата му синове[1]
Димитър Мавродиев с двамата му синове[1]

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Мавродиев е роден на 17 юли 1853 година в Гайтаниново, Неврокопско, в Османската империя, днес България. Брат е на Кочо Мавродиев, а баща му Кочо Д. Мавродиев преподава около 1860 - 1870 година в Гайтаниново.[2] В 1873 година завършва четвъртокласно училище в София. Заедно с баща си и брат си подпомага финансово учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп със сумата от 456 гроша.[3] Работи като учител в Старчища (1873 - 1874), Неврокопско, Додулари, Солунско (1874 - 1875) и Зарово, Лъгадинско (1875 – 1877) и на други места.

От 1881 до 1884 година учителства в Сяр като помощник на главния учител Петър Сарафов, на когото Българската екзархия възлага да възстанови българското учебно дело в града.[4] В края на 1884 година след клевети от гръцките духовни власти, заедно с други български общественици е арестуван и предаден на военен съд. Осъден е на четири години заточение в Диарбекир. Първоначално лежи една година в затвора в Солун, а впоследствие е преместен за още една година в Халеб. По-късно е заточен в Диарбекир, където остава в периода 1887 – 1888 година. След освобождението си се връща в Гайтаниново и става търговец. В 1892 година се заселва в Неврокоп и отваря хан.

В 1895 година става член на ВМОРО. В същата година основава революционен комитет в Неврокоп и е негов председател до декември 1898, когато заради преследвания от турските власти е принуден да се пресели в София, където работи като държавен чиновник.

Димитър Мавродиев умира на 10 октомври 1935 година в София.[5][6]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ЦДА, фонд 771К, опис 2, а.е. 239, л. 1
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 384.
  3. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
  4. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 159.
  5. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 524.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 95.