Отваря главното меню

Вълчо Костов Сарафов е български възрожденски деец от Източна Македония.[1]

Вълчо Сарафов
български общественик
Роден
Починал
1863 г. (63 г.)

БиографияРедактиране

Сарафов е роден в 1800 година в неврокопското село Гайтаниново в Османската империя, днес в България, в семейството на Коста Сарафа. Баща е на Коста Сарафов и Петър Сарафов. Учи в Гайтаниново, а след това в Серския манастир. Занимава се с търговия и земеделие. Активо подпомага българските църковни и просветни борби в Източна Македония. В 1839 година дарява значителна сума пари за строежа на църквата „Свети Никола“. В къщата си създава училище, в което привлича способни учители, включително най-добрият учител в Неврокопско Георги Стойков. Училището му съществува до 1898 година.[1]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1836 — 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
 
Петър Сарафов
(около 1870 — ?)
 
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 


БележкиРедактиране

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.