Кривопаланчани (единствено число кривопаланчанец/кривопаланчанка) са жителите на град Крива паланка, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Крива паланкаРедактиране

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


АРедактиране

БРедактиране

ВРедактиране

  •   Васил Попдимитров (1883 - ?), завършил Богословския факултет в Черновиц в 1910 г.[4]

ГРедактиране

  •   Георги А. Апостолов (1872- ?), български артилерийски офицер, завършил индендантските курсове в Санкт Петербург в 1910 г.[5]
  •   Георги Апостолов (1898 – ?), български общественик и просветен деец
  •   Георги Иванов, завършил икономика в Брюксел в 1909 г.[6]
  •   Георги Паланецки, български духовник
  •   Георги Попантонов (1886 - ?), български икономист, завършил икономика в Брюксел в 1909 г.[4]

ДРедактиране

ИРедактиране

  •   Иван Георгиев Каролев, български военен деец, подполковник (1911), командвал 3 дружина на 13 рилски пехотен полк в Балканската война

КРедактиране

ЛРедактиране

МРедактиране

  •   Магдалена Григорова Бакалова (1910 - ?), българска просветна деятелка, емигрира в България в 1924 г., завършва Педагогическото училище в Самоков, до 1944 година учителка в Богослов, Кюстендилско, а след това работи в София, от 1945 г. членка на БКП, в 1946 година е инициатор за създаването на първата ученическа занималня в София, в която работи до пенсионирането си в 1960 г.[10]
  •   Манасий Лучански (1870 - 1913), български революционер, ръководител на комитета на ВМОРО в Узункюпрю
  •   Мери Младеновска-Георгиевска (р.1969), политик от Северна Македония, депутат от СДСМ
  •   Методий Йосифов, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[11]
  •   Михайло А. Костич (1904 - след 1938), сръбски политик[12]
  •   Милица Стоянова (р. 1932), актриса от Северна Македония

НРедактиране

ПРедактиране

  •   Петър Хаджипетров (? – 1915), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[13]

СРедактиране

  •   Серафим Попконстантинов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническата война[14]
  •   Слави Димитров (1895 – 1947), български военен
  •   Стоян Мезин, български резбар и строител

ТРедактиране

ФРедактиране

ЦРедактиране

ЯРедактиране

  •     Яни Макрадули (1965 -), политик от Северна Македония, заместник-председател на СДСМ
  •   Янко Палигора (1920 – 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[15].

Опълченци от Крива паланкаРедактиране

  •   Алекси Димитров, родом от Кривопаланечко[16] или Крива паланка,[17] IV[16] и V опълченска дружина,[17] умрял в София в 1915 г.[16]
  •   Димитър Иванов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[18]
  •   Сокол Иванов, на 28 април 1877 година е зачислен в I рота на I опълченска дружина, на 25 юни 1877 година е преведен в I рота на VII дружина, на 5 август се връща в I дружина, напуска Опълчението на 6 октомври 1877 година,[19] умрял преди 1918 г.[20]

Македоно-одрински опълченци от Крива паланкаРедактиране

  •   Алекси Анастасов, 1 рота на 10 Прилепска дружина[21]
  •   Йордан Ангелов, 29-годишен, каменар, ІІ отделение, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[22]

Починали в Крива паланкаРедактиране

  •   Велко Спанчев (1896 – 1944), виден български общественик
  •   Златю Тепциев (1893-1944), български офицер, генерал-майор
  •   Митре Връчковски (1921-1944), български партизанин и деец на НОВМ
  •   Ненчо Ангелов Гърев, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[23]
  •   Петър Апостолов Прангаджиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[24]
  •   Петър Николов Лозов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[25]
  •   Стефан Радев Каменски, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[26]
  •   Тома Георгиев Великов, български военен деец, подполковник, загинал през Втората световна война[27]

ДругиРедактиране

  •   Димитър Македонски – Папашата (1839 – 1912), български просветен деец и революционер от ВМОРО, член на Кривопаланечкия революционен комитет
  •   Йоаким Димишов, учител в Крива паланка, спомоществовател за „Наручна священ. книга“ на З. Петров и Й. Наумов (1874)[28]
  •   Стоян Шлеговски, български революционер, кривопаланечки войвода от ВМОРО[29]

БележкиРедактиране

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.31.
  2. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33-34.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  4. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  5. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  6. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 31.
  8. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
  10. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 40. Посетен на 28 август 2015.
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
  12. Српски биографски речник, том 5.
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 37; а.е. 332, л. 59
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 10
  15. Съюз на борците от НОАВМ-Битоля
  16. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  17. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  18. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  19. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 88.
  20. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 64
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 б
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 87
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 55
  27. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 108, л. 86
  28. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.204.
  29. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 193.