Уикипедия

Кривопаланчани

Кривопаланчани (единствено число кривопаланчанец/кривопаланчанка) са жителите на град Крива паланка, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Михалко Мазаков – борец за самостоятелна българска църква и училище в Крива Паланка и член на местния революционен комитет, основан от Васил Левски, с двамата му сина Георги (отляво) и Петър (отдясно).[1]

Родени в Крива паланка

редактиране

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А

редактиране

Б

редактиране
  •   Благородна Цветковска (р. 1949), политик от Северна Македония, депутат от СДСМ
  •   Борис Антонов, български предприемач и общественик
  •     Борис Арсов (1906 – 1954), професор от Социалистическа Република Македония, югославски партизанин и деец на НОВМ
  •   Борис Костадинов Апостолов (24 декември 1915 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[4]

В

редактиране

Г

редактиране
  •   Георги А. Апостолов (1872 – ?), български артилерийски офицер, завършил индендантските курсове в Санкт Петербург в 1910 г.[5]
  •   Георги Апостолов (1898 – ?), български общественик и просветен деец
  •   Георги Иванов, завършил икономика в Брюксел в 1909 г.[6]
  •   Георги Мазаков (1864 – 1957), български революционер
  •   Георги Паланецки, български духовник
  •   Георги Попантонов (1886 – ?), български икономист, завършил икономика в Брюксел в 1909 г.[7]

Д

редактиране

Е

редактиране

И

редактиране
  •   Иван Георгиев Каролев, български военен деец, подполковник (1911), командвал 3 дружина на 13 рилски пехотен полк в Балканската война
  •   Иван Анастасов Неофитов (1905 – ?), български адвокат

Й

редактиране

К

редактиране

Л

редактиране

М

редактиране

Н

редактиране

П

редактиране
  •   Петко Стойчев, майстор строител, участвал в строежа на катедралата „Св. Александър Невски“ в София.[14]
  •   Петър Хаджипетров (? – 1915), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[20]

С

редактиране

Т

редактиране

Ф

редактиране

Ц

редактиране

Ю

редактиране

Я

редактиране
  •   Янко Палигора (1920 – 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[25].

Опълченци от Крива паланка

редактиране
  •   Алекси Димитров, родом от Кривопаланечко[26] или Крива паланка,[27] IV[26] и V опълченска дружина,[27] умрял в София в 1915 г.[26]
  •   Димитър Иванов, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[28]
  •   Сокол Иванов, на 28 април 1877 година е зачислен в I рота на I опълченска дружина, на 25 юни 1877 година е преведен в I рота на VII дружина, на 5 август се връща в I дружина, напуска Опълчението на 6 октомври 1877 година,[29] умрял преди 1918 г.[30]

Македоно-одрински опълченци от Крива паланка

редактиране
  •   Алекси Анастасов, 1 рота на 10 Прилепска дружина[31]
  •   Васил Давидов Попдимитров (1883 – ?), завършил Богословския факултет в Черновиц в 1910 г.[7], македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 2 скопска дружина[32]
  •   Васил Шанев Тотев (1883 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в Огнестрелния парк, 2-ра рота на 9-а велешка дружина; на 11 април 1943 година като жител на Скопие подава молба за българска народна пенсия, в която пише „през целия си живот мисълта и идеалът ми е бил свободата на българския македонски народ“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[33]
  •   Йордан Ангелов, 29-годишен, каменар, ІІ отделение, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[34]

Починали в Крива паланка

редактиране
  •   Велко Спанчев (1896 – 1944), виден български общественик
  •   Златю Тепциев (1893 – 1944), български офицер, генерал-майор
  •   Митре Връчковски (1921 – 1944), български партизанин и деец на НОВМ
  •   Ненчо Ангелов Гърев, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[35]
  •   Петър Апостолов Прангаджиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[36]
  •   Петър Николов Лозов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[37]
  •   Стефан Радев Каменски, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[38]
  •   Тома Георгиев Великов, български военен деец, подполковник, загинал през Втората световна война[39]

Други

редактиране
  •   Димитър Македонски – Папашата (1839 – 1912), български просветен деец и революционер от ВМОРО, член на Кривопаланечкия революционен комитет
  •   Йоаким Димишов, учител в Крива паланка, спомоществовател за „Наручна священ. книга“ на З. Петров и Й. Наумов (1874)[40]
  •   Стоян Шлеговски, български революционер, кривопаланечки войвода от ВМОРО[41]

Бележки

редактиране
  1. ↑ ЦДА, фонд 2069К, опис 1, а.е. 399, л. 3
  2. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 31.
  3. ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 33 – 34.
  4. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 182.
  5. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  6. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  7. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  8. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 31.
  9. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 60.
  10. ↑ Дом Екатерина и Димитър Стаменови // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 8 декември 2022.
  11. ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 22 януари 2022 г.
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
  13. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 40. Посетен на 28 август 2015.
  14. ↑ а б Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“. История // cathedral.bg. Посетен на 24 октомври 2023.
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
  16. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 79.
  17. ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 135-136
  18. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  19. ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
  20. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 37; а.е. 332, л. 59
  21. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 10
  22. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 84.
  23. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 597 – 599.
  24. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  25. ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 1 май 2013 
  26. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  27. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  28. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  29. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 88.
  30. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 195.
  33. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 336.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  35. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 64
  36. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 б
  37. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 87
  38. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 55
  39. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 108, л. 86
  40. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 204.
  41. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кривопаланчани&oldid=12377851“.