Кривопаланчани
Кривопаланчани (единствено число кривопаланчанец/кривопаланчанка) са жителите на град Крива паланка, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Крива паланка
редактиранеА — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
- Хажи поп Алекси, гъркомански свещеник в Крива паланка между 1850 и 1870 година, спомоществувател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Аверкий Попстоянов (1852) и „Священное и божеств. евангелие“ на Павел Божигробски (1858)[2]
- Александър Димитраков (1879 – 1912), български революционер от ВМОРО
- Апостол Димитров, деец на ВМОК, делегат на Деветия македоно-одрински конгрес, виден сарафист[3]
- Александър Г. Кожухарски (1867 – ?), български лекар и революционер
- Асен Михайлов Мазанов, български просветен деец, главен учител в Дупница
- Благородна Цветковска (р. 1949), политик от Северна Македония, депутат от СДСМ
- Борис Антонов, български предприемач и общественик
- Борис Арсов (1906 – 1954), професор от Социалистическа Република Македония, югославски партизанин и деец на НОВМ
- Борис Костадинов Апостолов (24 декември 1915 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[4]
- Венцеслав Попдимитров (1881 – ?), български общественик
- Георги А. Апостолов (1872 – ?), български артилерийски офицер, завършил индендантските курсове в Санкт Петербург в 1910 г.[5]
- Георги Апостолов (1898 – ?), български общественик и просветен деец
- Георги Иванов, завършил икономика в Брюксел в 1909 г.[6]
- Георги Мазаков (1864 – 1957), български революционер
- Георги Паланецки, български духовник
- Георги Попантонов (1886 – ?), български икономист, завършил икономика в Брюксел в 1909 г.[7]
- Димитър Анастасов (1875 – ?), български педагог, завършил педагогика в 1907 година в Загребския университет и в 1909 година в Лозанския[5]
- Давид Кърчовски (? – 1844), български духовник и просветен деец
- Димитър Давидов, български просветен деец и духовник
- Димитър Кючюка, български революционер, Ботев четник[8]
- Димитър Попапостолов (Апостолов), български просветен деец, окръжен училищен инспектор[9]
- Димитър Хаджилиев (1895 – 1960), български писател
- Димитър Цонев (1863 – ?), български просветен деец
- Екатерина Кирова Стаменова (? – 1928), българска общественичка, дарителка, деятелка на Паланечко благотворително братство[10]
- Иван Георгиев Каролев, български военен деец, подполковник (1911), командвал 3 дружина на 13 рилски пехотен полк в Балканската война
- Иван Анастасов Неофитов (1905 – ?), български адвокат
- Йелица Кръстевска (р. 1961), северномакедонска юристка
- К. Кожухарцки, български офицер, загинал[11]
- Кирил Ценевски (р. 1943), северномакедонски режисьор
- Константин Димитраков (1891 – 1971), български учен, преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет
- Константин Попапостолов (1868 – 1940), български духовник и революционер
- Константин Танбурков, български революционер от ВМОРО
- Коце Алексиев (1880 – ?), български революционер от ВМОРО
- Коце Ал. Янакиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[12]
- Любен Апостолов (1895 – 1945), български военен
- Люпчо Николовски (р. 1983), политик от Северна Македония
- Магдалена Григорова Бакалова (1910 – ?), българска просветна деятелка, емигрира в България в 1924 г., завършва Педагогическото училище в Самоков, до 1944 година учителка в Богослов, Кюстендилско, а след това работи в София, от 1945 г. членка на БКП, в 1946 година е инициатор за създаването на първата ученическа занималня в София, в която работи до пенсионирането си в 1960 г.[13]
- Максим Савов, майстор строител, участвал в строежа на катедралата „Св. Александър Невски“ в София.[14]
- Манасий Лучански (1870 – 1913), български революционер, ръководител на комитета на ВМОРО в Узункюпрю
- Мери Младеновска-Георгиевска (р. 1969), политик от Северна Македония, депутат от СДСМ
- Методий Йосифов, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[15]
- Михаил Велков Вучев, български военен деец, подполковник,[16][17] завършил в 1888 година с третия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[18]
- Михайло А. Костич (1904 – след 1938), сръбски политик[19]
- Михалко Мазаков (1830 – 1895), български общественик
- Милица Стоянова (р. 1932), актриса от Северна Македония
- Ненад Новковски (р. 1958), политик от Северна Македония, министър
- Петко Стойчев, майстор строител, участвал в строежа на катедралата „Св. Александър Невски“ в София.[14]
- Петър Хаджипетров (? – 1915), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[20]
- Серафим Попконстантинов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническата война[21]
- Слави Якимов Димитров (1895 – 1947), български военен, подполковник
- Славе Алексиев Яначков, български офицер,[22] деец на Паланечкото благотворително братство през 1936 година в София[23]
- Стефан Йосифов, български просветен деец
- Стоян Мезин, български резбар и строител
- Станчо Якимов, български кметски наместник
- Трайчо Мазаков (1917), български военен
- Фироклис Антонов (1880 – 1942), български революционер от ВМОРО
- Фросина Ременски (р. 1977), политик от Северна Македония
- Цоне Кръстевски (р. 1948), археолог
- Юрдан Апостолов, главен учител в Крива паланка, завършил в 1899 година с четиринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[24]
- Янко Палигора (1920 – 1944), югославски партизанин. Убит през 1944[25].
Опълченци от Крива паланка
редактиране- Алекси Димитров, родом от Кривопаланечко[26] или Крива паланка,[27] IV[26] и V опълченска дружина,[27] умрял в София в 1915 г.[26]
- Димитър Иванов, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[28]
- Сокол Иванов, на 28 април 1877 година е зачислен в I рота на I опълченска дружина, на 25 юни 1877 година е преведен в I рота на VII дружина, на 5 август се връща в I дружина, напуска Опълчението на 6 октомври 1877 година,[29] умрял преди 1918 г.[30]
Македоно-одрински опълченци от Крива паланка
редактиране- Алекси Анастасов, 1 рота на 10 Прилепска дружина[31]
- Васил Давидов Попдимитров (1883 – ?), завършил Богословския факултет в Черновиц в 1910 г.[7], македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 2 скопска дружина[32]
- Васил Шанев Тотев (1883 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в Огнестрелния парк, 2-ра рота на 9-а велешка дружина; на 11 април 1943 година като жител на Скопие подава молба за българска народна пенсия, в която пише „през целия си живот мисълта и идеалът ми е бил свободата на българския македонски народ“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[33]
- Йордан Ангелов, 29-годишен, каменар, ІІ отделение, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[34]
Починали в Крива паланка
редактиране- Велко Спанчев (1896 – 1944), виден български общественик
- Златю Тепциев (1893 – 1944), български офицер, генерал-майор
- Митре Връчковски (1921 – 1944), български партизанин и деец на НОВМ
- Ненчо Ангелов Гърев, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[35]
- Петър Апостолов Прангаджиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[36]
- Петър Николов Лозов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[37]
- Стефан Радев Каменски, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[38]
- Тома Георгиев Великов, български военен деец, подполковник, загинал през Втората световна война[39]
Други
редактиране- Димитър Македонски – Папашата (1839 – 1912), български просветен деец и революционер от ВМОРО, член на Кривопаланечкия революционен комитет
- Йоаким Димишов, учител в Крива паланка, спомоществовател за „Наручна священ. книга“ на З. Петров и Й. Наумов (1874)[40]
- Стоян Шлеговски, български революционер, кривопаланечки войвода от ВМОРО[41]
Бележки
редактиране- ↑ ЦДА, фонд 2069К, опис 1, а.е. 399, л. 3
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 31.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 33 – 34.
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 182.
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 31.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 60.
- ↑ Дом Екатерина и Димитър Стаменови // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 8 декември 2022.
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 22 януари 2022 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 40. Посетен на 28 август 2015.
- ↑ а б Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“. История // cathedral.bg. Посетен на 24 октомври 2023.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 79.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 135-136
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
- ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 37; а.е. 332, л. 59
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 10
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 84.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 597 – 599.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
- ↑ Съюз на борците от НОАВМ-Битоля, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 1 май 2013
- ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 88.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 195.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 336.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 64
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 б
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 87
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 55
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 108, л. 86
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 204.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.