Кристоф Рансмайр
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 2022-12-24. |
Кристоф Рансмайр (на немски: Christoph Ransmayr) е австрийски белетрист и есеист, роден на 20 март 1954 г. във Велс, провинция Горна Австрия.
Кристоф Рансмайр Christoph Ransmayr | |
Кристоф Рансмайр през 2018 г. | |
Роден | 20 март 1954 г. |
---|---|
Професия | писател, белетрист, есеист, драматург |
Националност | Австрия |
Активен период | 1982– |
Жанр | роман, есе, разказ, пиеса |
Дебютни творби | „Сияйна гибел“, роман, (1982) |
Известни творби | „Последният свят“, роман, (1988) |
Уебсайт | |
Кристоф Рансмайр в Общомедия |
Биография
редактиранеКристоф Рансмайр произлиза от семейството на първоначален учител. Завършва Бенедиктинската католическа гимназия в Ламбах, а от 1972 до 1978 г. следва философия и етнология във Виена. Работи като редактор и автор в различни списания. От 1982 г. е писател на свободна практика. Живее във Виена и Корк, Ирландия.
След публикуването на романа Последният свят Кристоф Рансмайр предприема продължителни пътувания из Азия, Северна и Южна Америка. В творбите си той разказва за начина си на живот като турист и смята незнанието, безсловесността и лекия багаж като предпоставки за истинска писателската дейност.
В своята проза Рансмайр съчетава исторически факти с фикция. За романите му са характерни описанието на изключителни преживявания, а също литературната обработка на исторически събития в тяхната връзка или противопоставяне с моменти от действителността. Това предизвиква голям интерес сред читателите и критиката. С преосмислянето на Метаморфози от Овидий в романа Последният свят Кристоф Рансмайр постига голям международен успех и това му донася множество литературни награди.
Библиография
редактиране- Strahlender Untergang, (Zusammen mit Willy Puchner), 1982
- Die Schrecken des Eises und der Finsternis, 1984
- Die letzte Welt, 1988
Последният свят, София: Народна култура, 1993, ISBN 954-04-0039-2 (прев. от нем. Анна Димова) - Morbus Kitahara, 1995
- Der Weg nach Surabaya, 1997
- Die dritte Luft, oder Eine Bühne am Meer, 1997
- Die Unsichtbare. Tirade an drei Stränden, 2001
- Der Ungeborene, oder Die Himmelsareale des Anselm Kiefer, 2002
- Die Verbeugung des Riesen. Vom Erzählen, 2003
- Geständnisse eines Touristen. Ein Verhör, 2004
- Der fliegende Berg, 2006
- Damen & Herren unter Wasser (Zusammen mit Manfred Wakolbinger), 2007
- Odysseus, Verbrecher. Schauspiel einer Heimkehr, 2010
- Der Wolfsjäger. Drei polnische Duette (Zusammen mit Martin Pollack), 2011
- Atlas eines ängstlichen Mannes, 2012
Атлас на един боязлив мъж, София: „Атлантис КЛ“, 2015, ISBN 978-954-9621-64-8 (прев. от нем. Любомир Илиев) - Gerede: Elf Ansprachen, 2014
- Cox oder Der Lauf der Zeit, 2016
Кокс или Ходът на времето, София: „Атлантис КЛ“, 2018, ISBN 978-954-9621-72-3 (прев. от нем. Любомир Илиев) - Arznei gegen die Sterblichkeit. Drei Geschichten zum Dank, 2019
- Der Fallmeister. Eine kurze Geschichte vom Töten, 2021
Награди и отличия
редактиране- 1986: Literaturpreis des Kulturkreises im Bundesverband der Deutschen Industrie
- 1986–1988: Elias-Canetti-Stipendium
- 1988: „Награда Антон Вилдганс“
- 1992: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- 1995: „Награда Франц Кафка“
- 1995: „Награда Франц Набл“
- 1996: Prix Aristeion
- 1997: „Литературна награда на Золотурн“
- 1997: Premio Letterario Internazionale Mondello
- 1997: „Културна награда на провинция Горна Австрия“ (за литература)
- 1998: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“
- 2001: Nestroy-Theaterpreis
- 2004: „Награда Бертолт Брехт“ на град Аугсбург
- 2004: „Австрийска награда за художествена литература“
- 2007: „Награда Хайнрих Бьол“ на град Кьолн
- 2009: Goldenes Verdienstzeichen des Landes Wien
- 2009: Premio Grinzane-Cavour, Turin
- 2009: Premio Itas, Trento
- 2010: Premio Gambrinus „Giuseppe Mazzotti“, San Polo di Piave
- 2013: Donauland Sachbuchpreis
- 2013: „Награда Ернст Толер“
- 2013: „Награда Братя Грим“ на град Ханау
- 2014: „Награда Фонтане“ на град Нойрупин (für Atlas eines ängstlichen Mannes)
- 2015: Prix Jean Monnet de Littérature Européenne (für Atlas eines ängstlichen Mannes)
- 2015: Prix du Meilleur livre étranger (für Atlas eines ängstlichen Mannes)
- 2017: „Награда Марилуизе Флайсер“ на град Инголщат
- 2018: „Награда „Вюрт“ за европейска литература“
- 2018: „Награда Клайст“
- 2018: „Литературна награда на Виена“
- 2018: „Награда Николас Борн“
- 2018: „Баварска награда за книга“ (почетна награда)
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Кристоф Рансмайр
- ((de)) Биографични данни за Кристоф Рансмайр в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Кристоф Рансмайр в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Кристоф Рансмайр в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Кристоф Рансмайр в Австрийската национална библиотека Архив на оригинала от 2019-02-13 в Wayback Machine.
- ((de)) Кристоф Рансмайр в Austria-Forum
- ((de)) Кристоф Рансмайр в Die LYRIKwelt
- ((de)) Кристоф Рансмайр в S. Fischer Verlag
- ((de)) Кристоф Рансмайр – Лична страница Архив на оригинала от 2016-03-21 в Wayback Machine.
- ((de)) Кристоф Рансмайр в Literatur Port
- ((de)) Кристоф Рансмайр в Perlentaucher.de
- ((de)) Кристоф Рансмайр в Personensuche
- ((en)) Кристоф Рансмайр в Internet Movie Database