Кричим (дворец)

дворец в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Кричим.

Дворецът „Кричим“ е българска царска ловна извънградска резиденция североизточно от с. Куртово Конаре, Пловдивско, западно от река Въча. Построена е по проект на арх. Георги Фингов през 1905 г. за княз Фердинанд и е завършена по проект на арх. Йордан Севов при цар Борис III през 1936 г.

Царски дворец „Кричим“
Царският дворец, 2021 г.
Местоположениес. Куртово Конаре, общ. Стамболийски, обл. Пловдив, България
Основан1905 – 1936 г.
42.0993° с. ш. 24.5184° и. д.
Местонахождение край Стамболийски
Царски дворец „Кричим“ в Общомедия

История редактиране

Предистория редактиране

Историята на двореца „Кричим“ започва в началото на 20 век. Тогава Костадин Байкушев привлича вниманието на княз Фердинанд I към тази гора в Пловдивска околия, бивш султански имот, останка от историческата „Велика българска гора“ (Magnae silvae Bulgarorum), простирала се от Пловдив до Белград. Вековните дъбове от Кричимската кория, гората с лонгозки характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, очаровали княза и той решил да създаде ловен парк. След като изкупува околни земеделски земи и внася елени и лопатари, стопанството е заградено. През 1901 г. е създадено Държавно ловно стопанство „Кричим“.

През 1905 г. е построена първата сграда – ловният павилион „Австрийска къща“ по проект на арх. Георги Фингов. Независимо от мазилковата архитектура, къщата е скромно функционално съоръжение, съответстващо на предназначението си. Оформен е и малък, около 2 дка парк, който през 1909 г. е разширен с още 27 дка. Направени са опесъчени алеи и е засадена местна и различна чуждоземна растителност. За гръбнак на парковата композиция са използвани част от съществуващите вековни дъбове.

Първоначално паркът е поддържан от пловдивския градинар Илия Мавров. После е засадена допълнителна растителност, заградена е земята и са внесени елени лопатари. Градинари оформят първоначално малък парк, който постепенно се разраства до около 2000 декара.

След 1918 г. редактиране

Преди да абдикира в полза на сина си Борис и да замине в изгнание, цар Фердинанд неколкократно отсядал в двореца със семейството си. Когато е бил министър-председател, Александър Стамболийски също често отсядал в двореца. Преди убийството на Стамболийски през 1923 година, той е бил предупреден и е решил, че в двореца ще бъде мястото, където е най-възможно да успее да се съхрани. На път за там Александър Стамболийски е бил хванат и по-късно убит в родното му село Славовица от членове на ВМРО.

След 1936 г. редактиране

През годините дворецът е бил обитаван не само от царското семейство, но е посещаван и от много високопоставени лица и делегации от разни краища на света. В царския кабинет през 1943 година Борис ІІІ къса заповедта на Адолф Хитлер за депортиране на евреите от България. По времето на цар Борис в двореца и парка са расли и играли децата му – бъдещият цар Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза. За тях е бил изграден специален басейн, който и днес може да се види сред вековните дървета.

След 1946 г. редактиране

След 1946 г. дворецът е национализиран и комплексът става партийно-правителствена резиденция. В нея са отсядали тогавашните първи мъже и партийни величия – Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова и други. За Вълко Червенков дори се е наложило да преправят и удължат леглото на царицата, тъй като не му е било по мярка. През 1957 година в двореца Кричим е преспал и виетнамският президент Хо Ши Мин. Сред гостите на двореца са били Фидел Кастро, Юрий Гагарин, Йосип Тито, Индира Ганди и дори шейхът на Иран. След 1989 година тук отново отсядат държавните ни глави, като Петър Стоянов и Георги Първанов, висши представители на властта и гости от чужбина. Дълго време дворецът е стопанисван от УБО/НСО и достъпът до него е силно ограничен.

Днешни дни редактиране

През 2019 г. "Югозападно държавно предприятие" ДП- гр.Благоевград, поема стопанисването на ТП"Държавно ловно стопанство Кричим" от Министерството на финансите.Предприятието инвестира значителен финансов ресурс в изграждането на нов модерен комплекс (оранжерията) на площ от 700 кв.м. с компютърно управление и мъглуваща система, както и в нова ограда, която да ограничи достъпа на дивеча до парковото пространство. По договор с предприятието работна група от Лесотехническия университет извършва заснемане и оценка на състоянието на растителността на територията на парка.Исковете за реституция от наследниците на царското семейство са отхвърлени от съда и комплексът остава държавна собственост.

Ловният дом/Дворецът/ ''Jagdschloss Kritchim'' редактиране

След първата постройка на княз Фердинанд новата сграда в ансамбъла на настоящия царски ловен дворец е завършена от цар Борис III, тогава са направени и преустройства и в градината. Този дворец е двуетажна резиденция, всеки етаж с площ от 750 квадратни метра, има висок стил функционалистична архитектура, в която се забелязват и белези от българския романтизъм и от модернизма, вписващи се отлично в средата и националната традиция с премереност и с уютни декорации.

Интериорът, съхранен в автентичният му вид е проектиран от д-р Курт Клауди и инж.Георг Липерт. Има 55 помещения, като 12 са баните. В централната трапезария, наред с ценния кристал и порцелан, забележителна е банкетната маса, която е изработена с уникална полифункционалност и технология – от пакет за 4-ма може да стане за 24 души. В двореца непосредствено до покоите на царя и царицата са и кабинетите им, в които всичко и днес е запазено непокътнато. Интересен е и салонът с трофеите на царя. Изящната санитария е запазена и до днес. В двореца има и киносалон, което е забележителност за началото на миналия век. Осветено стълбище води до втория етаж, където са били покоите на царица Йоанна. Реставрирана е и занималнята на Симеон II и Мария Луиза, както и техните спални.

Цялостното обзавеждането на имението е изработено във Виена, други са възложени на Иван Травницки и на мебелно предприятие "Яромир Скопец". Вградените гардероби и радиатони решетки са дело на Кръстьо Руйников и Дечо Александров и вече 110 години, се пази старателно и в автентичен вид. Той свидетелства, че всичко е съхранено и се пази според първия опис от направената инветаризация при национализацията.

Паркът на Двореца "Кричим" редактиране

Част от защитената местност е уникален парк с богата колекция от декоративна растителност на площ от 20,6 ха. Дървесното разнообразие е представено от над 300 вида предимно широколистни дървета и храсти, някои от които единствени в България. Още през 1969. асортиментът на разсадника вклюва 294 аклиматизирани и размножавани вида. В ''Кричим'' за първи път в България са внесени вечнозелена магнолия (1937) и е отгледана метасеквоя- през далечната 1954г. са доставени първите семена и произведени първите фиданки. Уникално и е езерото с водните лилии, което се простира на площ от 3 декара и по което са плували лодки по царско време. През 1961г. космонавтът Юрий Гагарин засажда в дровеца "Кричим'' две иглолистни дървета - атласки кедър и хималайски бор. Днес всяко от тях вече е високо повече от 20 метра.


Дворцовият парк е с площ от 300 дка от които 260 са активно подържани с изградена поливна система, всекидневни грижи на специалисти.

. Цялото имение е разположено на площ от 2 хиляди декара, като над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 декара са декоративен парк с уникални и редки видове растителност – 250-годишни живи дъбове, 200-годишни бели тополи, метасеквои, магнолии и бамбук.

Ловно стопанство редактиране

Гората се обитава от различни животни,като гургулица, гълъб хралупар, лисица, чакал, дива котка, бялка, защитеният бръмбар еленов рогач, полудива патица, сухоземни костенурки и таралежи. Създадена е База за интензивно стопанисване на дивеч, в която се развъжда елен лопатар и муфлон. Има около 500 елена и около 40 муфлона. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен и по думите на управителя ще остане така, защото е защитена територия. Първите трофеи от лисица и сръндак са отстреляни през 1908г, като трофейният лов става особено активен в периода 1922-1942г. В периода между 1974 и 2003г. трофеи от елен лопатар са оценени с два златни и един бронзов медал. На третото световно ловно изложение Експо'81, чийто домакин е била България, със затен медал е отличен отстрелян тук през 1972г. трофей от елен лопатар (190,42 точки по CIC ). През 2021г. е отстрелян трофей от муфлон със сребърен медал (210,10 точки по CIC)

Колекцията оранжерийни растения редактиране

Създаването на цветната оранжерия преди близо 100 години, която подържа царска колекция, минава през много перипетии.Четири пъти е местена поради промяна на местоположението на вегетационните съоръжения и начина на отопление. Устояла на природни и административни сътресения. През 1972 г. са внесени голята част от растения и днес включва над 180 вида и около 300 подвида красиви и екзотични цветя. За обогатяването й през годините важна роля играят поддържаните контакти с ботаническите градини на БАН и Софийския университет.

Външни препратки редактиране