Отваря главното меню

Йордан Атанасов Севов е български архитект[1], съветник на Цар Борис III. Разговор проведен между него и царя, предотвратява убийството на Борис III при извършения на 16 април 1925 година атентат в църквата „Света Неделя“.

Йордан Севов
български архитект
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Национален военен университет
Архитектура
Академия Кралско висше техническо училище в Дрезден
Известни творби Дворец в Кричим
Царска ловна хижа „Ястребец“

БиографияРедактиране

Йордан Севов е роден на 2 ноември, 1891 година в град Ески Джумая (днес Търговище), Княжество България. Основното си образование получава в родния си град, след което учи във Военното училище в София. По-късно Севов завършва „Архитектура и строително инженерство“ в Кралското висше техническо училище в Дрезден (Германия). Прекъсва на два пъти обучението си, за да участва във войните за национално обединение - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война. През 1920 г. се завръща в България и започва да работи в Министерството на транспорта (Дирекция на железниците). Предполага се, че още по това време извършва архитектурна дейност по царски обекти, за което е натоварен от инспектора по дворците Димитър Генчев. През 1925 година напуска България и заминава да работи като архитект в Турция. Първоначално открива архитектурно-проектантско бюро в Истанбул, а след това в Анкара. Участва в проектирането и строителството на магистрали, шосета, частни и обществени сгради. Асистент е на германския професор Херман Янсен при изработването на градоустройствените планове на новата турска столица Анкара. Самостоятелно работи върху плановете на Дипломатическия квартал там. Запознава се с президента на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк, който му възлага строителството на чифлика „Мармара“ и на резиденция в близост до столицата. Проектира керамични фабрики по програмата на правителството на Мустафа Кемал–Ататюрк през 20-те години на миналия век за икономическото възраждане на Турция[2]. Докато е в Турция архитект Севов става известен сред висшето общество и управляващите кръгове със своята архитектурна дейност. Той строи жилище на турския министър на външните работи Рюжди Арас, сближава се с депутати и министри. Завръща се в България в началото на 30-те години и се установява в София.

Официално в края на 1938 година Севов е сред най-близкото обкръжение на българския цар Борис III. Година по-късно става негов съветник и изпълнява важни държавни дипломатически мисии, но никога не получава заплата за тази своя дейност. Влиянието му е толкова голямо, че се намесва при съставянето на няколко български правителства[3]. През 1940 година архитектът от Търговище изиграва и решаваща роля при съставянето на кабинета на Богдан Филов. В дневника си Евдокия Филова пише, че всички говорели за Севов, че е най-довереният човек на царя. Доказан исторически факт е, че дори Министерският съвет е прекъсвал заседанията си, когато съветникът внезапно влизал, за да присъства на тях. Където и да се появял, всички знаели, че става нещо важно за страната ни. Йордан Севов е бил натоварен и със секретни мисии в Германия. След неговото посещение в Берлин по поръчение на цар Борис III през 1942 година е бил отзован тамошният пълномощен министър Първан Драганов. През януари той посещава квартирата на Хитлер в качеството си на адютант на министъра на войната генерал Никола Михов. Българският монарх го изпраща с думите: „Вече не вярвам на генерала, а трябва да знам какво говори и какво обещава.“ На историческата среща лично Севов представя становището на царя и българската позиция за военните операции по границите на Турция и Беломорското крайбрежие пред фюрера. До смъртното ложе на Борис III архитектът е неотлъчно до него. Преди да издъхне, в стаята му са най-близките хора – царица Йоанна, принц Кирил, княгиня Евдокия, лекарите, Богдан Филов и, разбира се, Севов[4].

След смъртта на царя съветникът напуска столицата и се връща със семейството си в Търговище. Живее в родния си град до момента, когато регентите го викат отново в София и му възлагат последната дипломатическа задача в Турция. Той трябва да установи връзки с управленския елит там, които да го свържат с представители на съюзниците, за да се подпише примирие с България и така страната ни да излезе от войната. Мисията му обаче е неуспешна.

Основно негово професионално занимание и призвание са архитектурата и строителството. Има собствено архитектурно-строително бюро на бул. „Витошка“ №3 в София. Автор е на проектите или е предприемач по строителството на редица царски обекти и сгради в България, между които Двореца в Кричим, Царската ловна хижа „Ястребец“, читалището в Крумовград, хижа „Панагюрските колонии“, постройки в Царска Бистрица и с. Баня, Карловско. С лични средства на царица Йоанна той проектира и строи Преванториума за гръдоболни деца в Трявна, където работят десетки евреи, на които той и царицата осигуряват през 1943 година препитание и подслон. Участва с някои архитектурни решения в осъвременяването интериора на Царския дворец на ул. „Московска“ в София, проектира къщата на княгиня Евдокия край Борисовата градина, караулката на 4-ти километър по пътя София – двореца Врана, жилищни сгради в центъра на София и още много други. Архитект Севов е предприемач по строителството на новия Общински дом в Шумен, където оставя своя почерк при използването на бигора и белия врачански камък за облицовка на сградата, с която препраща към архитектурни мотиви от времето на българското Средновековие. Работи по изграждането на сградата на Тракцията в град Русе, която завършва в началото на 30-те години на 20 век. Архитект Йордан Севов участва и в благоустрояването на Търговище. По данни на неговите наследници с участието му са построени сградите на Дизеловата електроцентрала, на Популярна банка (дн. Банка ДСК), на Безплатните ученически трапезарии, на халите, на I-ва гимназия „Св. Седмочисленици“.

На 8 октомври 1944 година Йордан Севов е арестуван и изправен пред т. нар. „народния съд“ в София, с обвинение че е бил свързан с Гестапо. На 2 февруари 1945 година е изпълнена смъртната му присъда, издадена от този „съд“.

ИзточнициРедактиране

  1. Профил на Йордан Атанасов Севов на сайта Geni.com
  2. Петър Петров Шурков, „Българин покри Турция с керемиди“, в. „Свободен народ“, 7 юни 2013 г.
  3. Николай Цеков, „Смъртта на Борис III все ще провокира нечие въображение“, Дойче веле, 26 ноември 2011 г.
  4. Румяна Николова, „Архитект спасява Борис III от покушение“, в. „Стандарт“, 4 юни 2005 г.
  • Любенова, Тоня. Арх. Йордан Севов и неговата роля в годините на Втората световна война /1939 – 1944/. – В: Втората световна война и България 1939 – 1947, Сливен, 2006.

Външни препраткиРедактиране