Крушево (област Благоевград)

село в община Гърмен, обл. Благоевград
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.

Кру̀шево е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

Крушево
България
41.6003° с. ш. 23.8766° и. д.
Крушево
Област Благоевград
41.6003° с. ш. 23.8766° и. д.
Крушево
Общи данни
Население239 души[1] (15 март 2024 г.)
19,1 души/km²
Землище12 495 km²
Надм. височина933 m
Пощ. код2945
Тел. код07531
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ40138
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС; 2019)

География

редактиране

Село Крушево се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч.

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Крушево (Куршева, на османски турски: قــوﺭشــوﻩ) е посочено като село, в което живеят 40 немюсюлмански семейства.[2]

В XIX век Крушево е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Крушево (Krouchévo) е посочено като село с 60 домакинства и 160 жители помаци.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Крушево (Крушово) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 340 българи-мохамедани[4] в 55 къщи.[5]. Според Стефан Веркович към края на XIX век Крушево има мюсюлманско мъжко население 200 души, което живее в 60 къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Крушово, на СИ от Неврокоп 3 часа. В околността се раждат изобилно овощия. Всички жители са помаци. 60 къщи.[7]

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост
Общо 258
Българи 123
Турци 0
Цигани 0
Други 0
Не се самоопределят 0
Неотговорили 129
  1. www.grao.bg
  2. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  5. Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  6. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
  8. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.