Гърмен (община)
Община Гърмен се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград. Административен център на община Гърмен е село Гърмен.
|
Гърмен |
|
|---|---|
.png) |
|
 |
|
| Общи данни | |
| Област | Област Благоевград |
| Площ | 388.48 km² |
| Население | 14 247 души |
| Адм. център | Гърмен |
| Брой селища | 16 |
| Сайт | www.garmen.bg |
| Управление | |
| Кмет |
Минка Капитанова (ДПСОГ) |
| Общ. съвет |
17 съветници ДПС (5) ГЕРБ (4) Движение 21 (3) ДВИЖЕНИЕ АЛТЕРНАТИВА ЗА ОБЩИНА ГЪРМЕН (3) ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРОСПЕРИТЕТ И СИГУРНОСТ НА ОБЩИНА ГЪРМЕН (2) |
 |
|
Съдържание
ГеографияРедактиране
Географско положение, граници, големинаРедактиране
Общината се намира в югоизточната част на област Благоевград и с площта си от 388,479 km2 заема 7-мо място сред 14-те общини на областта, което съставлява 6,02% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на североизток – община Сърница, област Пазарджик;
- на югоизток – община Сатовча;
- на юг – община Хаджидимово;
- на запад – община Гоце Делчев;
- на север-северозапад – община Банско.
Релеф, води, туристически обектиРедактиране
Релефът на общината е предимно планински. Почти 90% се заемат от югозападните склонове на Западнородопския рид Дъбраш (връх Беслет 1937 m). Най-югозападните части на общината попадат в източната част на Гоцеделчевската котловина и тук в долината на река Места е най-ниската ѝ точка – 474 m н.в.
В югозападната част, по границата с Община Гоце Делчев, от север-северозапад на юг-югоизток, преминава около 15 km от течението на река Места със своите притоци: Канина (л) и Реката (л).
На 15 km северно от общинския център се намира село Ковачевица, обявено за етнографски обект. а преди това, на 7 km от Гърмен е и село Лещен също забележително със своята характерна архитектура. Югозападно от Гърмен са останките от античния римския град Никополис ад Нестум. Северно от село Огняново има топли минерални извори и и изграден модерен балнеологичен център. Интересна туристическа дестинация е и каньоновидния пролом в долното течение на река Канина.
В най-североизточната част на общината, в рида Дъбраш са разположени резерватите Тъмната гора и Конски дол (частично в общината).
НаселениеРедактиране
Етнически състав (2011)Редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 14 981 | 100.00 |
| Българи | 7 262 | 48.47 |
| Турци | 1774 | 11.84 |
| Цигани | 1 386 | 9.25 |
| Други | 419 | 2.80 |
| Не се самоопределят | 335 | 2.24 |
| Не отговорили | 3 805 | 25.40 |
Населени местаРедактиране
Общината има 16 населени места – само села, без градове, с общо население 14 981 жители (01.02.11 г.)[2].
| Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Балдево | 188 | 8,038 | Лещен | 2 | 16,569 | ||
| Горно Дряново | 1009 | 11,107 | Марчево | 149 | 5,920 | ||
| Гърмен | 1998 | 16,232 | Огняново | 1634 | 10,394 | Фатовища, Огненово | |
| Дебрен | 2251 | 18,023 | Ореше | 198 | 14,556 | ||
| Долно Дряново | 1216 | 13,497 | Осиково | 524 | 57,475 | ||
| Дъбница | 1760 | 11,200 | Рибново | 2745 | 30,086 | ||
| Ковачевица | 42 | 117,060 | Скребатно | 297 | 38,147 | ||
| Крушево | 258 | 12,495 | Хвостяне | 710 | 7,680 | Фустаня | |
| ОБЩО | 14981 | 388,479 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промениРедактиране
ТранспортРедактиране
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 33,6 km:
- участък от 15,4 km на Републикански път III-197 (от km 2,1 до km 17,5);
- участък от 14,4 km на Републикански път III-1905 (от km 1,5 до km 15,9);
- началния участък на Републикански път III-1972 – 3,8 km.
Топографска картаРедактиране
- Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-96. Мащаб: 1 : 100 000.
БележкиРедактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
ИзточнициРедактиране
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
