Кръстю Лафазанов
Кръстю Василев Лафазанов е български театрален и филмов актьор, играл в известни български телевизионни предавания като „Улицата“ и „Събота късен следобед“ (по БНТ) и „Смях в залата“ (излъчвано по bTV). Играе в телевизионното комедийно шоу „Комиците“.
| Кръстю Лафазанов | |
|---|---|
| български актьор | |
 | |
| Роден | |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Уебсайт | |
| Кръстю Лафазанов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Произход и образованиеРедактиране
Роден е на 18 юли 1961 година във Варна в семейство на потомци на бежанци от Въмбел, Костурско. Майка му е медицинска сестра. След гимназията кандидатства стоматология и е приет. Кандидатства и във ВИТИЗ, като влиза след втория път. През 1985 година завършва актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Елена Владова.
Ранна кариераРедактиране
Участва е в Детско-юношеския театър „Златното ключе“ Варна, при Катя Папазова. След това работи в Родопския драматичен театър в Смолян (1988 – 1989) и театър „Сириус“ (1989 – 1991). Звездата му изгрява в театъра на Теди Москов „Ла Страда“, където Лафазанов изиграва първите си големи роли и става партньор на Мая Новоселска (1991 – 1992). От 1993 година преминава в Народния театър „Иван Вазов“.
Кариера на озвучаващ актьорРедактиране
Лафазанов озвучава в анимационни филми от 2000 до 2007 година. Той е официалният глас на Шрек в едноименната анимационна поредица, озвучавал е в 3 филма и коледния филм „Блатната Коледа на Шрек“, но през 2010 година решава да не озвучи едноименния герой в „Шрек завинаги“, в който е заместен от Йордан Господинов-Дачко.[1]
| Година | Филми/Сериали | Роли | Дублажно студио |
|---|---|---|---|
| 2000 | Стюарт Литъл | Реджиналд Стаут | Арс Диджитал Студио |
| 2002 | Шрек | Шрек | Александра Аудио |
| 2003 | Братът на мечката | Туп | Доли Медия Студио |
| 2004 | Шрек 2 | Шрек | Александра Аудио |
| 2007 | Шрек Трети | Шрек | Александра Аудио |
| 2007 | Блатната Коледа на Шрек | Шрек | Александра Аудио |
Личен животРедактиране
Запознава се с бъдещата си съпруга Елена Начева във ВИТИЗ и двамата се женят в трети курс. От брака си имат дъщеря Елица и син Георги-Крис. Елена Начева почива на 24 септември 2022 година.[2]
ЛитератураРедактиране
- „Засукани финтифлюкани приказчуни“ – поредица детски книжки, заедно със съпругата си Елена Начева
- „Пълнолудие или две кофи смях“
Награди и отличияРедактиране
- „Наградата за млад актьор“ на Съюза на артистите в България (1986)
- „Аскеер“ – „за изгряваща звезда“ (1991)
- Наградата „Сребърен Георгий“ за филма Пеещите обувки на кинофестивала в (Москва, 2016)
Театрални ролиРедактиране
- „Да, господин Премиер!“ (А. Джей, Дж. Лин) – Премиер
- „Хамлет“ (Уилям Шекспир) – Полоний
- „Антигона“ (Софокъл) – страж – вестител
- „Дон Кихот“ (Мигел де Сервантес) – дон Кихот
- „Суматоха“ (Йордан Радичков) – Араламби
Телевизионен театърРедактиране
- „Братът на Бай Ганя Балкански“ (мюзикъл, 1997) – Мусаллаков
- „Гнездото“ (1997, от Йордан Радичков, мюзикъл)
- „Зелен таралеж“ (1996, от Йордан Радичков, мюзикъл)
- „Големанов“ (по Ст. Л. Костов, сц. и реж. Иван Ничев, 1995) – Чавдаров
ФилмографияРедактиране
| Година | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2022 | Мен не ме мислете | Росен, бащата на Яна[3] | ||
| 2018 | Smart Коледа | дядо Коледа | ||
| 2016 | Спомен за страха | |||
| 2016 | Пеещите обувки | белия лъв | ||
| 2011 – 2019 | Столичани в повече | 170 | Йордан Лютов | |
| 2011 | Велика България | 12 | ||
| 2011 | Английският съсед | 4 | Щърбанов, бивш агент на ДС | |
| 2006 | Ваканцията на Лили | 6 | директора | |
| 2006 | Летете с Росинант | България / Сърбия / Австрия | ||
| 2005 | Леден сън | |||
| 2005 | Патриархат | 7 | Пенто Булгуров | |
| 2005 | Морска сол | 30 | Климент / Наум | |
| 2004 | Легенда за белия глиган | д-р Стоянов | ||
| 2004 | Резерват за розови пеликани | д-р Стоянов | ||
| 2002 | Двубой | |||
| 2002 | Рапсодия в бяло | лакомникът | ||
| 2001 | Търси се екстрасенс (тв) | лечителя Благовест Добрев | ||
| 2001 | И Господ слезе да ни види | България / Франция | селянин | |
| 2001 | Хълмът на боровинките | Ванката, кондуктор | ||
| 2001 | Посланикът на кралицата (Queen's Messenger) | България / Великобритания / Канада | мениджър в казиното | |
| 2000 | Разбойници-коледари | 6 | ||
| 1999 | Дунав мост | 7 | Станоев | |
| 1997 | 14 целувки | Чакалов | ||
| 1996 | Някога...някъде... | |||
| 1996 | Приятелите на Емилия | България / Франция / Швейцария | Зарко | |
| 1994 | Граница | България / Франция | готвачът | |
| 1994 | Любовни сънища | България / Италия | ||
| 1994 | Юнаци с умни калпаци | Пешко | ||
| 1994 | Коледни апаши | Гюро | ||
| 1993 | "Ч.А.Д.О." - ООД | |||
| 1993 | Нещо във въздуха | |||
| 1991 | О, Господи, къде си? | Пейчинов, директора на затвора | ||
| 1990 | Жесток и невинен | архитект Иван Далев | ||
| 1990 | Кмете, кмете... | младият кмет | ||
| 1989 | Аз, Графинята | Пенко, старшината | ||
| 1989 | Разводи, разводи... | 6 нов. | съпругът (в 4-та новела „Крехко равновесие“) | |
| 1987 | Забранено за възрастни | |||
| 1986 | Съдията | търговецът Дойчин | ||
| ? | Някъде, някога |
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Защо Шрек не говори с гласа на Кръстю Лафазанов?, dariknews.bg, 13 юли 2010.
- ↑ Почина жената на Кръстю Лафазанов – актрисата Елена Начева. // 24chasa.bg, 5 октомври 2022 г..
- ↑ Кръстю Лафазанов влиза в „Мен не ме мислете“. // btv.bg, 27 октомври 2022 г.. Посетен на 10 ноември 2022 г..
