Кръстьо Пейкич
Кръстьо (Кристофор) Пейкич (Пейкин) е български католически духовник, един от най-образованите българи през XVIII в. Издал е шест книги. Изгнаник след Чипровското въстание, работи главно в Австрийската империя.
| Кръстьо Пейкич | |
| български писател и духовник | |
| Роден |
1665 г.
|
|---|---|
| Починал | 1731 г.
|
| Религия | Католическа църква |
| Литература | |
| Период | 1716 – 1731 г. |
| Тема | философско-богословски |
Биография редактиране
Кръстьо (Христо, Христофор) Пейкич е роден през 1665 г. в Чипровци. Получава образованието си в южнославянския колеж в Лорето и в Рим. След Чипровското въстание избягва във Влашко.[1] На 25 декември 1689 г. Кръстьо Пейкич постъпва в Урбановия колеж. Остава там в продължение на 9 години, като минава почти целия курс на обучение и получи титлата „доктор по теология“.[2] Ръкоположен е за свещеник през 1698 година, след което работи в Трансилвания, където служи сред българските бежанци. През 1700-1704 година развива мисионерска дейност в Търговище, Влашко.[3] През периода 1705 – 1709 е игумен на катакумия във Венеция, по-късно е енорийски свещеник в град Алвинц, абат в епископството в Чанад, оглавява католическата църква в град Печ.[4]
Кръстю Пейкич публикува във Венеция през 1716 г. на илирийски „Огледало на истината“, което по-късно е издадено и на латински език, в издателството на Николо Пецана. Това е историко-богословски труд, в който са разгледани отношенията между Източната и Западната църква, но са засегнати и моменти от историята на българския народ. През 1717 година публикува на латински език в Търнава (Тирнавия, някогашна Унгария, а днес – Словакия), голямо съчинение, насочено против мохамеданството, под надслов „Разсъждения против Корана“ или „Мохамедани обучени, съгласно Корана на догматика и на катехизис по закона на Христос“ („Mohametanus dogmatice et catechetice in Lege Christi alcorano Sufragante instructus“). В това съчинение, той отхвърля мохамеданското вероучение. В предисловието на книгата Пейкич призовава австрийския император Карл VI да продължи борбата против Османската империя.
Той публикува през 1726 г. съчинението „Зарцало истине мед царкве источне и западне“, предназначено за католическото население с български произход. Книгата е отпечатана със западна кирилица, наричана от някои автори „босанчица“. В езиково отношение тя е свързана с идеята за общ книжовен език на южните славяни, включително и на българите.[5] В това съчинение Пейкич разглежда разделението на Източната и Западната църква. За първи път е преведено на съвременен български език от Лилия Илиева, заедно с встъпителна студия (Кръстьо Пейкич от Чипровец.ОГЛЕДАЛО НА ИСТИНАТА МЕЖДУ ИЗТОЧНАТА И ЗАПАДНАТА ЦЪРКВА, Венеция, 1716 г. Превод, встъпителна студия и бележки.. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2020. ISBN ISBN 978-954-00-0230-9).
През 1730 г. печати в догматическото съчинение „Concordia orthodoxum partum orientalium et occidentalium in eadem veritate...“ в Тирнавия. В него Пейкич разглежда католическата догматика и изтъква превъзходството на католицизма над източното православие. През същата година излизат и събраните му съчинения на латински език.
Починал е в Белград през 1731 г. като декан и първи каноник на новосъздадената в града католическа архиепископия.[4] Владеел много езици – италиански, турски, албански, сръбски, и немски.[6]
Неговата биография е изследвана от Любомир Милетич, Еузебий Ферменджин, Божидар Пейчев и особено – от хърватския автор Йосип Турчинович.[7] През 2020 г. Лилия Илиева издава за първи път негова книга в превод на съвременен български език.
Библиография редактиране
По-известните негови съчинения на латински език, преиздавани по-късно са:
- Mahometanus dogmatice et cathechetice in lege Christi alcorano suffragante instructus. Tyrnaviae, 1717.
- Speculum veritatis inter orientalem et occidentalem ecclesias refulgens, in quo separationis ecclesiae graecae alatina brevis habetur recensio. Item in fine opusculi catholica veritas, scripturae sacrae, & sanctorum patrum, orientalium praesertim, testimonio roboratur. Venetiis, 1725. (3. изд. Nagyszombat, 1730.). Последното издание на книгата е от 2011 г. в САЩ (Published by Nabu Press, United States, 2011)
- Concordia orthodoxorum patrum orientalium veritas, scripturae sacrae, & sanctorum patrum, orientalium praesertim, testimonio roboratur. Venetiis, 1725. (3. изд. Nagyszombat, 1730.).
- Concordia orthodoxorum patrum orientalium utroque, adamussim convenientium; ex commentariis Gennadij patriarchae excerpta, et additae quaedam regulae huic loco maxime deservientes. Tyrnaviae, 1730. (2. изд.).
- Кръстьо Пейкич от Чипровец. ОГЛЕДАЛО НА ИСТИНАТА МЕЖДУ ИЗТОЧНАТА И ЗАПАДНАТА ЦЪРКВА, Венеция, 1716 г. Превод, встъпителна студия и бележки и коментар от Лилия Илиева. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград ISBN 978-954-00-0230-9.[8]
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Божидар Пейчев. Богословско-философските и политическите възгледи на Кръстьо Пейкич – Известия на Института по философия, XVII, 1969, с. 217 – 238.
- ↑ Кръстьо Пейкич (1666‐1730) и традицията на религиозно‐полемичната литература
- ↑ Тот, Ищван Дьорд. Български мисионери в Унгария и Трансилвания през ХVII и в началото на ХVIII в. - една непозната глава от българо-унгарските връзки, В: Българско участие в католически мисии из Унгария и Трансилавиня през ХVII-ХVIII век, София. Документи от Архива на Светата конгрегация за разпространение на вярата - Ватикана 1637 -1716 г., София, 2008,с. 40.
- ↑ а б Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 158 – 159. Архив на оригинала от 2018-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Иванова, Найда. Кръстьо Пейкич в южнославянските книжовноезикови контакти от началото на ХVIII век. София, 1990.
- ↑ Вера Мутафчиева, КРАТКА ХРОНИКА на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І
- ↑ J. Turčinovic. Misionar Podunavlja Krsto Pejkic (1665 – 1731). Zagreb, 1973.
- ↑ Пейкич, Кръстьо. Кръстьо Пейкич от Чипровец.ОГЛЕДАЛО НА ИСТИНАТА МЕЖДУ ИЗТОЧНАТА И ЗАПАДНАТА ЦЪРКВА, Венеция, 1716 г. Превод, встъпителна студия и бележки. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“,, 2020. ISBN ISBN 978-954-00-0230-9.