Отваря главното меню

Култура във Велико Търново

МузикаРедактиране

 
Богдана Гюзелева - Вупле

В Средновековен Търновград православната църковна музика и средновековния български фолклор са били основата на българската култура. В много от църковните песнопения,освен български,са били включени и много гръцки трактати. По време на Османското владичество,в музикално отношение навлизат много балкански мотиви. Ориенталската музика е била част също през робството сред османците. Класическата музика в града навлиза през началото на XIX век. В града се внася първото пияно в България. През 1967-ма година век се създава духов оркестър.[1] Борис Шопов е един от основателите и дългогодишните преподаватели на Детската музикална школа - Велико Търново.

Опера и оперетаРедактиране

Към Читалище "Надежда",През 20-те години на XX век се създава оперна група. Една от първите представени оперни представления е операта "Камен и Цена". През 70-те години на XX век започнват да се провеждат оперни представления на хълма Царевец.

ЛитератураРедактиране

 
Октоих (осмогласник) на среднобългарски език

Оскъдни са сведенията за старобалгарската църковна и светска литература и поезия. Най-ярка следа през Средновековната литература оставят книжовниците:Теодосий Търновски,Методий Светогорец,Стефан Светогорец,Константин Костенечки,Григорий Цамблак,[2]Димитър Кантакузин,Цани Гинчев. През Възраждането в града творят книжовниците:Анастас Гранитски,Стефан Мокрев,Теодосий Анастасов. Широка следа оставя Петко Славейков,като писател,поет,държавник. Емилиян Станев публикува няколко романа и още стотици публикации и разкази. Литературни творци от най-новите времена са:Аврам Аврамов,Георги Данчев,Асен Разцветников,Камен Зидаров,Лъчезар Йорданов.

Изобразително изкуствоРедактиране

Творците от Търновската художествена школа оставят най-ярка диря от Средновеконвното българско творчество. От тези дейци са изписани хиляди църкви и манастири по целия Балкански полуостров. Видни творци от периода на Възраждането:Борис Денев. Творци от новото време Никола Дончев Тотев - основател на дружеството на Търновските художници,Ангел Каранешев,Иван Вълчанов,Асен Момчев,Ангел Ангелов, Благой Иванов, Вельо Митев, Георги Костов, Красимир Добрев – Доктора, Маргарита Пуева,Вельо Мите, з. х. Йордан Попов, Нестор Иванов,Деньо Чоканов. Видни скулптори творили в града са:Ненко Марев,Кръстю Попкръстев,Панайот Димитров,Мл. Миладинов, Ст. Бояджиева.

КиноРедактиране

 
Кино Полтава

Първия филм във града е прожектиран от словакът Юрий Кузмич,който инсталира кинематограф в магазина на Хараламби Пенков. През 1912-та година в града се построява кино"Модерен театър". Дотогава прожекции се првеждат в салона ва Читалище "Надежда". В града се прожектира първия туристически филм. През 1945-та година се построява киносон към Читалище "Искра". През 1974-та година се построява сградата на кино "Полтава",което остава емблематично за града. КИното преостановавя дейността си през 2010-та,а през 2019-та е разрушено.

ФотографияРедактиране

В Търново фотографията започва да се популяризира през 20-те години на XX век. Найден Найденов през 1979-та е отличен за "фотограф - художник. Други известни фотографи от града Трифон Капитанов.

Традиционни облекла и модаРедактиране

Официални облеклаРедактиране

 
Виктория Винарова

През периода на Второто Българско царство облеклата на владетелите,са се състояли от следните елементи: далматика/дивтасион, маниакион, лорос, багреница, зохус. Към тях се добавят акакия, корона и скиптър. Материята,от която са били изработени дрехите на царствените фамилии и на болярите е била от коприна, лен и памук. Според различни източници на цвят те са били основно червен или пурпурен. Често аристократичните костюми във Второто българско царство са обсипвани с бисери, скъпоценни камъни и везани със златна сърма.[3] Дрехите на другите съсловия,били от коноп,вълна или кожа. През Възраждането,само най-заможните и власт имащи търновци са се обличали в дрехи,повлияни от западна Европа. След Освобождението на България от Османско робство,в града усилено навлиза Европейската култура в облеклата. Първото модно ревю се е провело в града,то е било дело на Евдокия Антонова, дъщеря на Антон Зарков Златев, известен търговец на платове, лихвар и чифликчия.[4] Из улиците,под запалените фарове на уличното осветление,по аристократичните улици,все повече се забелязвали граждани с фрагове и бомбета и техните съпруги с дълги рокли, кринолини, рюшове – вълнообразни /гофрирани/ украшения както и широки, с богати декорации „буфан“ ръкави. Търновските шивачи през началото на XX век,били известни из цяла Северна България. Били добре запознати с кроячеството в Италия и Франция.[5]

Традиционни носии и облеклаРедактиране

Традиционната женска търновска носия е била съставена от:косичник - най-често бял(в някои случай и с червени шарки),бяла риза с червени или червено-зеелни шарки около ръкавите,черен сукман,черна престилка с няколко редуващи се реда шарки:зелени,жълти,червени,пафти - посребрени или позлатени,пендари.[6] Мъжете най-често са били в бели ризи,с червени кройки и потури.

МузеиРедактиране

 
Част от Сарафкината къща

Регионален исторически музей (Велико Търново) съществува от 1879-та година,като първонамчалната му експозиция е била представена в Читалище "Надежда". Тя е представлявава находки от Античността и Средновековието. От 1954-та година музеят се разширава значително,след като сменя няколко пъти местонахождението си. Към началото на 60-те години,в чузея се съхраняват 16 000 археологични единици. Археолочическия музей в града предстамя експозиция “Търновград – столица на България XII – XIV век”,археологически единици от Античността и Средновековието. Музей „Възраждане и Учредително събрание“ представя експозиции свързани с периода на Възраждането. В експозициите са представени:предмети и документи, свързани със 17 от практикуваните в града 22 занаята,икони и олтари дело на творци от Тревнеската и Дряновската живописни школи,униформи о оръжия от Априлското възстание и Освобождението на България. Музей “Нова и най-нова история” представя документи и артефакти свързани с:Първото велико народно събрание,карти,документи,медали,ордени,униформи свързани с водените войни от 1885-та до 1944-та. В Музей"Затвор" е направена е възстановка на интериора на килиите и карцера,пощения в които са лежали и били измъчвани редица възрожденци и дейци. Музей „Сарафкина къща“ в него са изложени експозиции,представящи българския бит през Средновековието и Възраждането. Родните къщи на:Петко Славейков,Емилиян Станев,КЪщата на Кокона Анастасия(превърната в хотел),Консулските къщи,Музей и картинна галерия на Хан Хаджи Николи.

Галерии и изложбени залиРедактиране

Регионална художествена галерия "Борис Денев",открита през 1934-та година. Редица културни изяви се провеждат и н Изложбени зали „Рафаел Михайлов“.

Културни и неправителствени организацииРедактиране

Фолклорни съставиРедактиране

Оркестри и съставиРедактиране

ОрганизацииРедактиране


ИзточнициРедактиране

  • 70 години от създаването на дружеството на Великотърновските художници
  • Владимир Шумелов „Литературно Търново”
  • Георги Ръцев 130 години военна музика във Велико Търново
  • Николай Генчев, Атанас Попов Велико Търново. Средновековна и възрожденска култура
  • Търновска книжовна школа. Том 2: Ученици и последователи на Евтимий Търновски